В началото на ваканцията

tatil1-1

Пролетта си отиде, а лятото все по-категорично напомня за себе си. Лятото се асоциира с ваканцията, с почивката. С приключването на учебната година започва дългата лятна ваканция за учениците. И всеки прави планове за това как да я прекара.
Когато се планира ваканцията, всеки си има предпочитания, които за него са важни. Някои не могат да си я представят без почивка на море. Други предпочитат да се любуват на общуването с природата. Трети искат обикновени и достъпни неща, четвърти биха искали да пътуват в чужбина. Независимо от желанията, основното правило е да се преценят точно възможностите и обстоятелствата. Трябва да си даваме сметка какво искаме от ваканцията, когато планираме как и къде ще я прекараме. Каква е целта на почивката ни?

Дойде ми на езика

dil2

Ако ръцете и краката ни можеха да говорят, кой знае какво щяха да разкажат за себе си. А какво би казал езикът ни? Този път да се вслушаме в него, да видим какви са неговите способности.

Имам много работа, много…
Аз, езикът, съм създаден от мускул и имам важни функции. Аз съм вторият орган, който може да се регенерира най-бързо. На първо място е черният дроб, който има хиляди функции. Понякога ми вредите, когато се храните бързо с ледените сладоледи, с горещите супи, с киселите напитки, но, слава на Създателя ми, бързо се възстановявам.

Един нов свят!

yeni bir dunya

Всяка година, когато дойде юни, децата са обзети от особено въодушевление. И само учениците ли? Не, разбира се. И учителите, които ги подготвят, и родителите им, и страните, които представят, и хората, които имат честта да ги посрещнат като домакини. Всички те изпитват същите чувства и вълнения, защото, както знаем, през месец юни се провежда една по-специална олимпиада.
И тази година не бе по-различно – за единадесети пореден път се състоя Международният езиков и културен фестивал, или т.нар. Международна олимпиада по турски език.

Песента на дъжда

yagmur-sesi_400536

Туп. Туп. Туп.
Това е третата дъждовна капка, която удря по прозореца.
Туп, туп.
Ето, четвърта и пета.
Започва да вали силно. Вече не мога да ги броя. Всички се сливат в едно и образуват дълги дъждовни пътечки.
От една страна – гледам мокрия прозорец, а от друга – как бързо опустява улицата.
Навън вероятно е студено. Духа вятър, дърветата се накланят ту на едната, ту на другата страна. Дъждовните капки продължават да се удрят по стъклото. Ето, още една капка се удари. Кой знае коя по ред е тази. А сякаш беше по-голяма от останалите. А това какво е? Тази капка се увеличава все повече… и се доближава към мен. Сякаш ще премине през стъклото и ще дойде при мен.

„Моето семейство“