Архив за юни, 2010
Членове за месец ЮНИ 2010 година
Здравей лято!
Може би пристигнахме при вас в една ранна юнска утрин. В една хубава лятна утрин, малко преди да настъпи лятната ваканция и когато се всеки се вълнува от получаването на бележника.
Някои ще се зарадват, а други ще се натъжат, когато получат бележника си. В крайна сметка ще приключи още една учебна година. Тези, които са получили слаби оценки ще си обещаят: „Дори и да падна, трябва да стана с шепа прът, за да посадя нови цветя.” И ще направят всичко възможно да поправят оценките си. Но няма да се натъжават.
Слабият успех в училище и психологията на бележника
Когато наближи всяка година времето за получаване на бележниците, често по вестниците или по телевизията излизат новини за деца, които правят опит за самоубийство или бягат от къщи заради слаб успех. Не са малко и децата, които се опитват да поправят оценките си в бележника.
Причината за подобни реакции, за съжаление, се корени в неправилното отношение на родителите. Те често заплашват децата си, че ако имат слаб успех, по-добре да не се появяват пред очите им. Затова и някои по-чувствителни деца прибягват до горепосочените действия. Важна роля, за да не се стига дотук, имат семействата. В крайна сметка, ако детето има слаб успех, вината не е само негова, а и на родителите. Ако те не се интересуват постоянно от успеха на детето им, от изпитите му и го заплашват, и ако вместо мир и спокойствие в семейството цари неразбирателство и постоянен стрес, тогава не може от детето да се очаква да има добър успех. Ето защо, когато то има слаб успех, родителите трябва да се замислят дали и те не носят определена вина за това. Родителите са отговорни както за успехите на децата им, така и за техните неуспехи.
Как дърветата устояват на ветровете?
Животът на дърветата зачева там, където паднат семената, и продължава все на едно и също място. Една от задачите им е да издигат гордо снага с много търпение. Те запазват равновесие дори когато са по стръмни склонове, по които човек не може да се изкачи, и са изложени на силни ветрове. Това равновесие се постига чрез промените в годишните кръгове, които се образуват в ствола им съобразно природните условия.
Когато се погледне сечението на стъблото, клона или корените на едно дърво, се забелязват по-светли и по-тъмни кръгове. Техният брой отговаря на годините на съответното дърво, защото комбинацията от един по-светъл и един по-тъмен кръг отговаря на една година. По-светлият кръг показва растежа на дървото през пролетта, а тъмният кръг – през лятото. Дърветата растат през пролетта и лятото. Растежът им спира през есента и зимата.
Защо известно време не различаваме нищо, когато влезем на тъмно?
Когато минем от тъмно на светло или от светло на тъмно, окото ни трябва да се настрои за новата среда. Тази настройка се реализира чрез специални клетки. Коничните клетки влизат в действие, когато излезем на светло, а пръчковидните клетки – когато се озовем на тъмно. Когато се озовем внезапно от светло на тъмно, първоначално не виждаме нищо и едва след известно време започваме да различаваме силуети.
Що е пулс?
Пулсът отразява честотата на сърцебиене за една минута, т.е. скоростта на функциониране на сърцето. С всяко свиване и отпускане сърцето ни изтласква определено количество кръв към кръвоносните съдове. Тези съдове са с гъвкава структура. Когато се напълнят с кръв, те се разширяват, след което следва естествена реакция на свиване. Това разширяване и свиване се усеща най-добре по вените, които са най-близо до кожата в областта на китката, глезена и др. Пулсът ни дава информация за скоростта на сърдечната дейност, както и за това дали сърцето ни функционира правилно и ритмично. При здравите хора в спокойно състояние пулсът е 60-100 удара в минута, средната норма е 70 удара.
Защо с някои фотоапарати очите ни излизат червени?
Съвършеното по устройство човешко око се състои от няколко пласта. Между горният пласт и следващия има много кръвоносни съдове. Когато се снимаме с някои фотоапарати, върху тези кръвоносни съдове пада повече светлина и именно затова на снимката очите ни излизат червени. Ефектът на червените очи се появява най-вече при снимане със светкавица. Зеницата е тази, която определя колко светлина да влезе в окото ни. При слаба светлина зеницата ни се разширява, за да влезе повече светлина.
Защо залитаме, когато се завъртим в кръг около оста си?
Когато спрем, след като сме се завъртели в кръг около собствената си ос, неизбежно залитаме. Причината е, че макар и тялото ни да е спряло да се върти, течността в органа за равновесие, който се намира във вътрешното ни ухо, продължава да се движи. Движението на тази течност подава сигнали за равновесието ни до главния мозък. Затова продължаващото движение на течността изпраща сигнал, който се разчита от главния мозък като продължаващо движение. От друга страна, по същото време главният мозък получава сигнал от мускулите и очите ни, че вече не се въртим. Така мозъкът получава в едно и също време противоречива информация и затова залитаме. Когато течността в органа ни за равновесие спре да се движи, тогава се изпраща нов сигнал до мозъка и всичко си идва на мястото.
Боксьорът с джоб кенгуруто
Здравейте, приятели,
Наричат ме кенгуру… Познавате другите животни много отдавна, кажи-речи от времето на първия човек. Например коня, кучето, котката, рибата и много други. Това е така, защото те обитават т. нар. Стар свят – Европа, Азия, Африка. А мен ме знаят по-отскоро, от близо 200 години, защото живея в Австралия.
Татул- „Светилището на Орфей”
Със затоплянето на времето и настъпилите почивни празнични дни броят на туристите, които се насочват към „Светилището на Орфей” в с. Татул се увеличи значително. Посетилите вече археологическия комплекс Перперикон, който представлява голямо мегалитно селище не отминаха Тракийското селище в с. Татул. Някои пък дошли първо в Татул, планираха посещение на Перперикон. През ваканционните дни на миналия месец, както и през уикендите, автомобили с различни регистрационни номера, от всички краища на България обградиха паркинга преди Тракийското светилище. Това сподели с нас екскурзоводът на комплекса г-н Гюнер. Многото посещенията от най- различни места на страната се дължи на това, че в продължение на три хилядолетия този край (Кърджали) е бил и продължава да бъде люлка на различни цивилизации и култури.