Когато учех в началното училище, учителят ни беше дал домашно. За тази цел той раздели класа на две групи. Поставената за домашно задача беше да разберем какви са условията, необходими за развитието на едно растение. Трябваше да направим опити и да постигнем определени резултати. За опита използвахме бобени зърна. Учителят ни каза да сложим няколко зърна боб в навлажнен памук на дъното на буркан и да наблюдаваме какво ще се случи с тях в течение на две седмици. Децата в едната група трябваше да държат буркана в студено и тъмно помещение, а тези от другата група – в топло и светло помещение. Всички се захванахме с голямо вълнение да изпълним поставената задача. Когато се прибрах вкъщи, направих това, което учителят ни беше заръчал – поставих няколко зърна боб във влажен памук в буркан на тъмно и студено.

Приказките са писменни съкровища за децата, от които те научават много неща за живота. Едва ли има дете, което да не обича приказките. Предадени от миналото до наши дни, те са били и продължават да бъдат развлечение за хиляди деца. Всички ние пораснахме с тях и ги обичахме искренно. Чрез тях се запознахме с доброто и злото, красивото и грозното. И най- важното, те ни научиха да мечтаем.
Положителното въздействие на приказките за развитието на децата в днешно време не може да се отрече. Те спомагат за развитието и усъвършенстването на морала на подрастващите. За това никое дете не бива да бъде лишено от поучителните приказки.