Основна градивна единица на веществото е атомът. Веществата, съставени от един вид атоми, които не могат да бъдат разградени с химически процеси или които не се превръщат в други вещества, се наричат елемент. Познатите в света елементи са подредени в така наречената периодична таблица. Елементите в нея са подредени във възходяща последователност от ляво на дясно и отгоре надолу според атомното им число. То се определя от броя на протоните в атома. Този брой определя и химическата характеристика на съответния елемент. Така от периодичната таблица можем да научим определена информация за всеки елемент.

Земното кълбо се нуждае от определена топлина, за да се поддържа животът на нея. Тази топлина се доставя от Слънцето. Но слънчевите лъчи не са достатъчни, за да се осигури цялата нужна топлина, понеже земната повърхност отразява и връща обратно в космоса част от тези лъчи. Тук в действие влизат въглеродният двуокис, водните пари и газове като метан, например, в атмосферата. Тези газове се наричат „парникови газове”. Те задържат част от отразените от земната повърхност слънчеви лъчи и ги отразяват обратно към Земята. Това напомня на процеса на задържане на топлината от слънчевите лъчи в оранжериите. Ето защо парниковите газове имат важна роля за живота на Земята. Ако ги нямаше, тогава средната температура на Земята щеше да е – 18 градуса.

* Колата, която съдържа кофеин, е богата и на содий? Определено количество кофеин и прекомерно количество содий може да причини счупване на костите.
* На връх Еверест водата кипи не при 100, а при 68 градуса?
* Дългосрочният и хроничен стрес понижава имунитета и ни прави по-податливи на болести?
* Когато водата замръзне, обемът й се увеличава? Затова тя е единственото вещество в природата, чиято плътност намалява.

Когато минем от тъмно на светло или от светло на тъмно, окото ни трябва да се настрои за новата среда. Тази настройка се реализира чрез специални клетки. Коничните клетки влизат в действие, когато излезем на светло, а пръчковидните клетки – когато се озовем на тъмно. Когато се озовем внезапно от светло на тъмно, първоначално не виждаме нищо и едва след известно време започваме да различаваме силуети.

Пулсът отразява честотата на сърцебиене за една минута, т.е. скоростта на функциониране на сърцето. С всяко свиване и отпускане сърцето ни изтласква определено количество кръв към кръвоносните съдове. Тези съдове са с гъвкава структура. Когато се напълнят с кръв, те се разширяват, след което следва естествена реакция на свиване. Това разширяване и свиване се усеща най-добре по вените, които са най-близо до кожата в областта на китката, глезена и др. Пулсът ни дава информация за скоростта на сърдечната дейност, както и за това дали сърцето ни функционира правилно и ритмично. При здравите хора в спокойно състояние пулсът е 60-100 удара в минута, средната норма е 70 удара.

Съвършеното по устройство човешко око се състои от няколко пласта. Между горният пласт и следващия има много кръвоносни съдове. Когато се снимаме с някои фотоапарати, върху тези кръвоносни съдове пада повече светлина и именно затова на снимката очите ни излизат червени. Ефектът на червените очи се появява най-вече при снимане със светкавица. Зеницата е тази, която определя колко светлина да влезе в окото ни. При слаба светлина зеницата ни се разширява, за да влезе повече светлина.

Когато спрем, след като сме се завъртели в кръг около собствената си ос, неизбежно залитаме. Причината е, че макар и тялото ни да е спряло да се върти, течността в органа за равновесие, който се намира във вътрешното ни ухо, продължава да се движи. Движението на тази течност подава сигнали за равновесието ни до главния мозък. Затова продължаващото движение на течността изпраща сигнал, който се разчита от главния мозък като продължаващо движение. От друга страна, по същото време главният мозък получава сигнал от мускулите и очите ни, че вече не се въртим. Така мозъкът получава в едно и също време противоречива информация и затова залитаме. Когато течността в органа ни за равновесие спре да се движи, тогава се изпраща нов сигнал до мозъка и всичко си идва на мястото.

Кихането е най-важният защитен механизъм на горните и долните дихателни пътища. Това е естествен рефлекс на тялото ни. При него въздухът излиза от устата ни с висока скорост, която може да достигне до 140 км/ч. Това се дължи на създало се в тялото високо налягане. По време на кихане най-високо налягане се създава в областта на стомаха и в мозъка. В резултат на това налягане в кръвоносните съдове навлиза повече кръв. Ето защо възпирането от кихане може да предизвика сериозни здравословни проблеми. При кихане кръвоносните съдове се разширяват, отварят се слъзните  канали и синусите, съдовете в сърцето също се разширяват, а замърсеният въздух се изхвърля от белите дробове, което е невъзможно при нормално дишане. В резултат на разширяването на сърцето периодът му на почивка се удължава. По този начин сърцето спира за милисекунди и пак започва да функционира.

Сплавта е хомогенна смес от един метал с друг или с други елементи. Сплавите имат свойства, различни от тези на съставляващите ги метали. Най-известни са следните сплави: бронз (мед и калай), месинг (мед и цинк), пютър (калай и олово), стомана (желязо и въглерод). Сплавите са широко използвани в производството на различни материали, за които се изизскват определени свойства. Например, когато в дадено производство желязото не е достатъчно твърдо, тогава се предпочита използването на стоманата, която е по-твърда.

Вътрешността на Земята прилича на невъобразимо гореща фурна. В центъра й има ядро с високо налягане. Предполага се, че ядрото отстои от повърхността на Земята на близо 6000 км, а температурата в него е близо 6000 градуса, т.е. почти колкото температурата на повърхността на Слънцето. Ядрото е покрито от слой, наречен мезосфера, а тя пък е покрита от магма. Тя представлява стопена скална маса, която може да сменя формата си. Земната кора покрива магмата. За разлика от другите планети със скалиста структура, кората на Земята е динамична благодарение на земетресенията и вулканите.