Човек трябва да има надежда, че мечтите
му ще се сбъднат
Може да чакаш години наред, за да почукаш на вратата им и да протегнеш топлата си ръка за помощ, да станеш лек за болката им. Може да живееш единствено за мига, в който да утешиш насълзените им очи. Това е твоето житейско изпитание. Може да искаш да си имаш близък другар, с когото да споделиш болката си. Може да чакаш деня, в който най-сетне мечтите да се сбъднат.
В Калофер отбелязват Йордановден с уникална традиция. Мъжете обличат народни носии и играят хоро в река Тунджа. Подготовката за този ритуал започва от предишния ден. За целта под Черковския мост р. Тунджа се покрива с дълги дъски, върху които се опъва найлон. По този начин се повишава нивото на водата. Младежите, които поддържат тази традиция, казват, че скачат в студената вода за здраве. Ритуалът се провежда всяка година на 6 януари и има религиозен характер, тъй като символизира покръстването на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В България този ден е известен като Йордановден или Богоявление (от гръцката дума Епифания – “явяване”).
Кинозала “Арена Запад” в София беше домакин на “Дни на турското кино в България”. Те бяха организирани съвместно от турския Съюз на филмовите продуценти, Министерството на културата и туризма на Република Турция и Посолството на Турция в София. Събитието породи голям интерес. На галавечерта присъстваха Галип Гюлтекин, председател на Съюза на филмовите продуценти, режисьорът Иса Йълдъз и актьорите Бурджу Кара, Жансет Пачал и Бора Акташ. В рамките на три дни на българските зрители бяха показани филмите “Белият ангел”, “Романтична комедия”, “Държавен въпрос” и “От морето”.
Това е девизът на МФФ „Балфест”, който се състоя от 15-17 октомври тази година, за осми пореден път в Пловдив. На конкурсния екран бяха показани 96 ТВ документални филми и репортажи от 18 страни. За първи път международното жури на фестивала допусна за участие и игрални филми – художествено интерпретиращи основната тема на феста.
Ебру, интересът към което в наши дни постоянно расте, е изкуство с тюркско-ислямски исторически корени. То е толкова популярно, че почти във всеки град и регион на Турция има курсове по ебру. Нека сега да представим това прекрасно изкуство под формата на въпроси и отговори.
Що е ебру?
Има много гледища относно произхода на думата „ебру“. Най-разпространеното е, че произхожда от персийската дума „ебр“ със значение на „приличащ на облак“. Всъщност това никак не е случайно, защото действително формите, които се получават при това изкуство, приличат на облаци.
Създаденият да опазва световното културно наследство ЮНЕСКО обяви 2011 г. за Година на Евлия Челеби по повод 400-годишнината от рождението му. Този факт отново привлече вниманието на обществеността към неговия “Пътепис”. Юсуф Четиндаг, който подготвя за издаване от издателство „Кайнак“ първата обемиста биография на Евлия Челеби, казва следното за “Пътеписа” му, написан в резултат на пътешествията му, продължили половин век върху гърба на кон: „Няма друга подобна книга на света. Тя хвърля светлина върху историята през 17-ти век.” Четиндаг подчертава, че Евлия Челеби прекарва в пътешествия 50 години от своя живот, продължил 70 години, и че заради тях се е отказал от семеен живот, пари, служби. Според Четиндаг съчинението на Евлия Челеби не е обикновен пътепис. Той може да бъде ползван от архитекти, любители на музиката, литератори, поети, художници, калиграфи, лингвисти, културолози.
По инициатива на ЮНЕСКО от 2000 г. насам 21 февруари се чества като Световен ден на майчиния език, за да се подкрепи езиковото многообразие и да се подпомогне неговото опазване и развитие. Денят се отбелязва по различни начини в света. За турците, които живеят в България, този ден има особено значение заради ценността на майчиния език и необходимостта от неговото развитие и съхраняване. Това трябва да се подчертае както пред подрастващите представители на турската общност в България, така и пред цялото общество.
В отговор на интереса, проявен в България, към излъчвания в Турция сериал „Господарката на чифлика“, издателство „Хермес“ публикува първа книга „Произшествието“ от едноименната трилогия на майстора на реалистичния и социалния турски роман Орхан Кемал.
„Произшествието“ излиза в рамките на проекта ТЕДА на Министерството на културата и туризма на Република Турция в превод на български от Орлин Събев. Издателство „Хермес“ ще издаде и другите две книги от трилогията – „Господарката на чифлика“ и „Беглецът“.
На 19 октомври 2010 г. в Института по балканистика с Център по тракология “Проф. Александър Фол” към БАН се състоя премиерата на сборника “Балканите. Многоликите измерения на европейската култура”. В него намират място проучванията, реализирани от научния колектив на секция “Културна история на балканските народи (ХV–ХХІ век) ”към Института в рамките на подкрепения от Фонд “Научни изследвания” – МОН проект на тема “България, Балканите и Европа – регионални измерения на европейската култура” (2004–2008), както и на колеги от сродни хуманитарни специалности – литературни историци, изкуствоведи, историци, етнолози и др., които разшириха обхвата и проблематиката и придадоха един истински интердисциплинарен характер на така замисленото комплексно изследване. Всяка от 20-та статии има и резюме на английски език. Те са условно разделени в три рубрики – Пътища и пътеки на европеизма, Предизвикателствата на литературно-естетическите процеси, Изкуството и ние.
Проф. д-р Ибрахим Татарлъ е автор на повече от трийсет и един труда в различни области на науките: фолклор, литература, култура, история, политология, религия и др. През последното десетилетие излязоха редица негови капитални трудове като „Мустафа Кемал Ататюрк, нова Турция, Балканите и света” /2003/; „Движението за права и свободи, фактор за демокрация, сигурност и разбирателство в страната и на Балканите” /2003/; „Някои особености на Турския фолклор и литература в България”; „Турците в българските земи /изследователски подходи” /2003/; „Турски култови сгради и надписи в България” /2004/; „Турската литература в контекста на световната литература” /2004/; „Художествени методи и литературни направления в новата и най-новата турска литература” /2004/; „Свидетелства на турските източници и проблеми на историографията” /2005/; “Джеляледин Руми Мевляна” /2007/; „Настрадин Ходжа” /2007/; „Правата на човека , на нациите и малцинствата. Вътрешна и международна правна уредба и проблеми на тяхната реализация в България - студии” /2009/.