ИЗКУСТВО – ДА! НАСИЛИЕ И ТЕРОРИЗЪМ – НЕ!

Това е девизът на МФФ „Балфест”, който се състоя от 15-17 октомври тази година, за осми пореден път в Пловдив. На конкурсния екран бяха показани 96 ТВ документални филми и репортажи от 18 страни. За първи път международното жури на фестивала допусна за участие и игрални филми – художествено интерпретиращи основната тема на феста.

По инициатива на ЮНЕСКО от 2000 г. насам 21 февруари се чества като Световен ден на майчиния език, за да се подкрепи езиковото многообразие и да се подпомогне неговото опазване и развитие. Денят се отбелязва по различни начини в света. За турците, които живеят в България, този ден има особено значение заради ценността на майчиния език и необходимостта от неговото развитие и съхраняване. Това трябва да се подчертае както пред подрастващите представители на турската общност в България, така и пред цялото общество.

На 19 октомври 2010 г. в Института по балканистика с Център по тракология “Проф. Александър Фол” към БАН се състоя премиерата на сборника “Балканите. Многоликите измерения на европейската култура”. В него намират място проучванията, реализирани от научния колектив на секция “Културна история на балканските народи (ХV–ХХІ век) ”към Института в рамките на подкрепения от Фонд “Научни изследвания” – МОН проект на тема “България, Балканите и Европа – регионални измерения на европейската култура” (2004–2008), както и на колеги от сродни хуманитарни специалности – литературни историци, изкуствоведи, историци, етнолози и др., които разшириха обхвата и проблематиката и придадоха един истински интердисциплинарен характер на така замисленото комплексно изследване. Всяка от 20-та статии има и резюме на английски език. Те са условно разделени в три рубрики – Пътища и пътеки на европеизма, Предизвикателствата на литературно-естетическите процеси, Изкуството и ние.  

Мнозина от нас навярно са виждали произведение на калиграфското изкуство. Ето че в този брой ще ви запознаем именно с него.

Нека да започнем!
Подобно на всички ислямски изкуства и калиграфията се е развила благодарение на свещения Коран. Когато Коранът бил низпослан на Пророка Мухаммед в устна форма, се заели да го съхранят за идните поколения в писмена форма. В рамките на този процес арабската азбука придобила и художествена стойност.
Именно желанието, усилието и старанието да се придаде писмена форма на Корана, достойна на Божията промисъл, е основната причина да се развие изкуството на краснописа или калиграфията.

“Много бих искал, въпреки историческите наслоения, негативизъм, закостенели предразсъдъци, от които произтича и така характерната за балканеца омраза към съседа, отношенията между Турция и България да се развиват добре, като всички въпроси се решават по пътя на добронамерения диалог, разбирателството и дипломацията. И да се полагат упорити усилия за взаимното опознаване на културите, изкуствата, традициите и т.н.” Това каза доц. Хюсеин Мевсим, който бе официален преводач на срещата между българския и турския премиер в Анкара през февруари тази година. Мевсим е роден в кърджалийското село Козлево. Завършил е българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, а понастоящем е доцент в Катедрата по български език и литература към Анкарския университет.
Преводната българска литература в Турция с всеки изминал ден нараства, като наскоро се появиха на турски език “Бурса през български очи” и дневниците на проф. д-р Богдан Филов. В качеството си на директор на Археологическия музей в София бившият премиер на България Богдан Филов води своите дневници по време на научната си експедиция в Източна Тракия и Западна Македония през Балканските войни и Първата световна война.