Мнозина от нас навярно са виждали произведение на калиграфското изкуство. Ето че в този брой ще ви запознаем именно с него.
Нека да започнем!
Подобно на всички ислямски изкуства и калиграфията се е развила благодарение на свещения Коран. Когато Коранът бил низпослан на Пророка Мухаммед в устна форма, се заели да го съхранят за идните поколения в писмена форма. В рамките на този процес арабската азбука придобила и художествена стойност.
Именно желанието, усилието и старанието да се придаде писмена форма на Корана, достойна на Божията промисъл, е основната причина да се развие изкуството на краснописа или калиграфията.
“Много бих искал, въпреки историческите наслоения, негативизъм, закостенели предразсъдъци, от които произтича и така характерната за балканеца омраза към съседа, отношенията между Турция и България да се развиват добре, като всички въпроси се решават по пътя на добронамерения диалог, разбирателството и дипломацията. И да се полагат упорити усилия за взаимното опознаване на културите, изкуствата, традициите и т.н.” Това каза доц. Хюсеин Мевсим, който бе официален преводач на срещата между българския и турския премиер в Анкара през февруари тази година. Мевсим е роден в кърджалийското село Козлево. Завършил е българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, а понастоящем е доцент в Катедрата по български език и литература към Анкарския университет.
Преводната българска литература в Турция с всеки изминал ден нараства, като наскоро се появиха на турски език “Бурса през български очи” и дневниците на проф. д-р Богдан Филов. В качеството си на директор на Археологическия музей в София бившият премиер на България Богдан Филов води своите дневници по време на научната си експедиция в Източна Тракия и Западна Македония през Балканските войни и Първата световна война.
Има много предания, свързани с мазните борби в Къркпънар. Най-разпространеното е, че по време на завоеванията братът на Орхан Гази, Сюлейман паша, завладял с още 40 войници няколко крепости, между които и крепостта Домузхисар. Когато войсковата единица се връщала от набега, се спряла в Самона, днешна Гърция, за малка почивка. По време на почивката войниците си устроили борба. Двама от тях така и не се преборили. После двамата в деня на Хъдреллез, 6 май, пак влезли в схватка, която продължила от изгрев слънце до полунощ, докато смъртта не застигнала и двамата. Другарите им ги погребали под намираща се наблизо смокиня. Когато дошли след години на същото място, те видели на мястото на двата гроба два кристално чисти извора. Нарекли мястото Къркпънар (40 извора) и така било поставено началото на прочутите борби в Къркпънар.
В София бе открита фотографска изложба за почитателите на изкуството, представяща творчеството на прочутия османски архитект Мимар Синан. Фотоизложбата „Мимар Синан – архитект на всички времена” се организира под патронажа на турския президент и по инициатива на турското посолство в София и на Съвета по култура и туризъм в столицата. На изложбата бяха представени 36 фотографии, включващи над 350 архитектурни паметници. Излъчен бе документален филм за османската класическа архитектура, продукция на „Доку филм”.
Моят роден турски език вече не се смее. Може да си кажете: „Нима може един език да се смее?” Когато едно цвете цъфне, това е неговата усмивка. Когато едно дърво даде плод, това е неговото усмихнато лице. А усмивката на един език е носителите му да го владеят много добре, да го пазят и да го развиват.
Можем да оприличм майчиния ни турски език на едно дърво. Буквите му са корени, сричките – стеблото, думите – клоновете, листата – изреченията, а плодовете – текстове (стихове, разкази, романи). Както едно дърво не расте, ако не се полагат грижи за него, така и езикът се нуждае от усилия и старание, за да се развива. Дървото се нуждае от градинар, който да го полива, да го кастри. Езикът пък се нуждае от това да се спазва граматиката, да се обогатява речника, но също така и да се чистят непотребните чуждици.
„Естер” е един от най-добрите романи на Солмаз Кямуран. Избраният за най-добър роман за 2001 г., преведен на повече от десет езика и отпечатан в 100-хиляден тираж в Европа, вече е и в България.
Безспорният майстор на исторически романи Солмаз Кямуран представя в тази книга близо стогодишната съдба на прогонените през 1492 г. от Испания евреи. Някои от тях намират убежище в Холандия, други в Северна Африка, трети в пределите на Османската империя. Естер е името на главната героиня, която е дъщеря на прогонено от Испания еврейско семейство. Тя е умна, красива, амбициозна, смела. За кратко време се превръща във влиятелна личност в сарая. Тя е приближена първо на Хюрем султан, а после и на Сафие султан. Има всичко на този свят – пари, богатство, сила. Единственото, което й липсва, е любовта. Сърцето й остава завинаги заключено за щастието, а ключът към сърцето й е много далеч – в Алтъпармак Бурак паша. Той е бил убит на 88-годишна възраст заедно със синовете си по вереме на един спахийски бунт.
Написани са много книги за трагичната съдба на евреите, създадени са много книги. Но „Естер” е различна книга, защото тя не отразява само пълният с болка свят на евреите, а и дворцовите интриги по онова време, жертва на които стават много хора. Това е първият роман на тази тема от турски писател от 1492 г. досега.
Книгата е написана много увлекателно, тя е исторически роман, в който читателят може да открие много общи черти със собствената му житейска съдба.
Романът на Солмаз Кямуран е преведен на български от Панайотка Панайотова и е издаден от Издателска къща „Памет”.
