Един ден, докато Насреддин Ходжа си бил вкъщи, един съсед почукал тревожно на вратата на дома му:
– Ох, ходжа, у нас жена ми и балдъзата се скараха жестоко, хванаха се за косите, бият се. Не мога да ги разтърва. Ела, помогни ми!…
Насреддин Ходжа го попитал:
– Защо се скараха? Заради годините си ли?
– Не – отговорил съседът, – заради друго нещо…
Ходжата махнал с ръка и добавил:
– Щом е така, не се притеснявай, синко. Успокой се. Досега двете сестри вече са се сдобрили!
Поука: Избягвайте да се месите в спор между жени, породен от деликатна тема като възрастта.

Един ден попитали Насреддин Ходжа:
- Ходжа, сутрин едни хора тръгват в една посока, а други – точно в обратната. Защо?
- Ако всички тръгваха в една посока – отговорил Насреддин Ходжа, – Земята щеше да се килне на една страна!

Насреддин Ходжа разпалвал огън с духало и след като го използвал, слагал тапа на отвора и го закачвал на стената, за да не влизат в него буболечки или мишки.
Веднъж го попитали:
- Защо слагаш тапа на духалото, ходжа?
Ходжата отвърнал:
- Ами ако не сложа тапа, нали въздухът от духалото ще излезе. Никак не обичам прахосничеството!

Ходжата орал нивата си с впряг волове. Ненадейно един от каишите на впряга се скъсал. Ходжата развързал чалмата си и вързал плата на мястото на скъсания каиш. Но още при потеглянето и платът се скъсал. Ходжата погледнал плата от чалмата:
– Хей, чалмата ми, сега разбра ли какво тегли каишът?

Насреддин ходжа изпратил сина си на чешмата за вода. Когато му дал стомната, му ударил един хубав шамар по бузата и му казал:
– Само да си счупил стомната!
Като видели какво прави, другите около тях го попитали:
– Какво правиш, ходжа? Та детето още не е счупило стомната… Защо го биеш, без да е виновно?
– А каква полза от боя, след като вече стомната е счупена! – отвърнал им Насреддин ходжа.

Веднъж поканили Насреддин ходжа на гощавка. Поканените седнали на голяма синия. Преди да започнат да се хранят, един от гостите извадил от устата си дъвка и я сложил на края на голямата синия. Ходжата взел дъвката от синията и я залепил на върха на носа на госта.
– Ходжа – попитали го другите, – не намери ли друго място, където да сложиш дъвката?
– Сложих я там за всеки случай – поклатил глава ходжата. – Стоката на тоя човек е ценна. Винаги трябва да е пред очите му!

Един зимен ден Насреддин ходжа отишъл да сече дърва в гората. Ходжата толкова се бил унесъл в работата си, че не забелязал как един вълк се е примъкнал и изял магарето му. След това вълкът хукнал нагоре по склона. Един свидетел на случката, се провикнал:
- Ходжа, тичай бързо! Вълкът изяде магарето ти и бяга!
Ходжата погледнал първо стърчащите кости на изяденото му магаре, после бягащия нагоре по склона вълк, и казал:
- Не викай напразно. Станалото станало! Поне не разваляй удоволствието на сития вълк, който бяга по склона!

Насреддин ходжа имал един роднина, който не можел да се откаже от лошите си нрави, въпреки усилията, които полагал. Веднъж едно дете дотичало при ходжата и му казало, че роднината му е паднал в реката:
- Докато вървеше покрай брега, падна в реката. Буквално се дави.
Ходжата веднага изтичал с още няколко познати до реката и започнал да върви по брега срещу течението.
Селяните му казали:

Веднъж, докато пътувал от един град до друг, Насреддин ходжа отседнал у един човек в някакво село по пътя. Когато настъпило време за лягане, домакинът го попитал:
- Ходжа, спи ли ти се или си жаден?
Насреддин ходжа се разочаровал, че домакинът не го попитал дали е гладен, и затова му отговорил:
- Преди да дойда, поспах хубаво до извора.

Попитали Насреддин ходжа на колко години е, а той отговорил, че е на четиридесет. След няколко години пак го попитали на каква възраст е, а той пак отвърнал, че е на четиридесет.
- Ама как така, ходжа? – се учудили. – Когато те попитахме преди няколко години, пак каза, че си на четиридесет.
Ходжата се подсмихнал:
- Мъжът си държи на думата!…