Един гост на Настрадин ходжа останал да преспи у тях. Гостът не бил много вярващ човек и твърдял: „Не мога да вярвам на нещо, което не виждам! Нима някой се е върнал от отвъдното? Нима може да се опознае нещо, което не се вижда?”
Ходжата проявил търпение. Той се опитал да каже нещо на госта си, без да го засегне, но така и не успял да го убеди. Когато дошло време за спане, ходжата постлал две легла. На едното легнал да спи той, а на другото – гостът му. Ходжата загасил свещта вдясно от него. След малко гостът му се обадил:

Един селянин откраднал агнето на съселянин, заклал го и го изял. Тогава пък съселянинът откраднал козата на първия, заклал я и я изял.
Насреттин ходжа разследвал случая и разбрал кой е  крив, кой е прав.
Един ден героите на тази случка си седели в кафенето. Собственикът на козата започнал да се хвали с нея:

Децата от махалата решили да скроят номер на Насреттин ходжа. Измислили следния план: да накарат ходжата да се покатери на едно дърво, после да му вземат цървулите и да избягат. Застанали до едно дърво точно по времето, когато Насреттин ходжа обикновено минавал оттам. Нарочно направили така, че хвърчилото им да се заклещи в клоните на дървото. После зачакали ходжата. Когато се доближил, те веднага го наобиколили:

Попитали Насреддин ходжа:
- Можеш ли да свириш на саз?
- Мога. – отвърнал той.
- Тогава заповядай, посвири малко. – му казали и му подали един саз.
Ходжата хванал перцето и започнал да дрънчи по струните, без да ги натиска с пръсти.

Един от синовете на Насредин ходжа бил грънчар в едно село. Един ден ходжата отишъл при него.
- Татко, вложих всичките си пари в грънчарство. – казал синът му. – Ако времето е хубаво, грънците ми ще изсъхнат и ще спечеля от тях. Ако вали, обаче, майка ми жална!

Докато обикалял из пазара, Насредин ходжа останал изненадан при вида на един папагал, обявен за продан за 12 жълтици, и попитал хората наоколо:
- Защо тази птица е толкова скъпа?
- Това е папагал. – рекли му те. – Може да говори.
Ходжата веднага се прибрал вкъщи, взел една пуйка и се върнал на пазара.
- Колко струва пуйката? – го попитали.
- 15 жълтици. – отвърнал той.
- Нима може една пуйка да струва 15 жълтици! – възмутили се купувачите.
- Нима не виждате? – казал Насредин ходжа. – папагал, колкото юмрук се продава за 12 жълтици.
- Той обаче притежава умението да говори като човек. А твоята пуйка какво умение има?
- Папагалът говори, без да мисли. А моята пуйка мисли като хората.”

Поука: Който говори, без да мисли, не само че не е полезен за себе си и другите, но може и да е много вреден. Умението да се говори е дадено само на хората.
А умението да се мисли и говори смислено е още по-ценен дар. Зрелите хора мислят добре и говорят полезни неща.

Насредин ходжа попитал един ден жена си:
- Жено, какво беше името на нашия съсед Мехмед ага, който прави цървули?
- Е, нали сам му каза името. – отвърнала жена му учудено. – Мехмед ага.
- Ох, обърках се, исках да кажа каква му е професията?
- Ама нали сам каза, че прави цървули!
- Разбери бе, жено, исках всъщност да питам къде живее? – оправдал се ходжата.
- Ама какво ти става днес? – възмутила се жена му. – Нали каза, че ни е съсед…
Ходжата се ядосал:
- А бре, жено, с теб не може да се говори!

Поука: Един разговор може да започне с нещо просто (например с „Днес времето е много хубаво!”, но не бива да се отговаря с „Виждам, да не съм сляп!”). Ако разговаряме добронамерено върху полезни теми, ще има смисъл от разговора.