Бил прекрасен пролетен ден. Дърветата отново разцъфвали, птиците чуруликали радостно – зараждал се нов живот, пробуждащ красиви трепети във всяко същество, създадено с любов.
И днес малкото момиченце излязло на разходка с баща си. Двамата вървели ръка за ръка по алеята, обсипана с бели цветчета, които нежният ветрец бил донесъл от току-що събудилите се дървета.
Животът е красив с всеки миг, всеки жест, всяка усмивка – стига само да ги забелязваме и раздаваме на другите. Здравето, щастието, вярата, любовта и всички други неща, които ни носят радост и спокойствие са неоценимото богатство в нашия живот. Има толкова много хора, които притежават хиляди пари и купуват всичко, което може да се вземе с тях. Но едва ли бихме казали със сигурност, че те са щастливи наистина. Защото богатството е в човешката душа, а не измежду хилядите материални и предметни ценности, които притежава. Всъщтност самият живот е най-огромното богатство дарено на нас хората.
Един писател, който отишъл на океанския бряг, за да пише, видял на зазоряване един човек на плажа, който правел странни движения, подобни на танц. Когато се приближил, забелязал, че това бил млад мъж, който хвърлял обратно в океана морски звезди, които водите изхвърляли на брега през нощта.
Писателят се приближил до младежа и го попитал:
– Защо хвърляш морските звезди в океана?
Децата често имат проблеми при адаптацията в нова за тях среда. Дете, което тръгва на градина, може да изпита стрес от това, че се отделя от дома и родителите си. Нормално е в такава ситуация в първите дни детето да плаче, да не иска да ходи в детската градина, да иска да си остане вкъщи при мама и татко, защото от среда, чиито правила са му известни, то попада в среда, чиито правила не са му ясни и в която има непознати.
Подобен стрес изживяват предимно деца, чиито родители се отнасят към тях прекалено покровителствено. Деца, които са по-самостоятелни, с изграден характер и самочувствие, се адаптират по-лесно към новата среда. Когато обаче детето свикне с градината и опознае възпитателите, първоначалните му притеснения остават на заден план. Понякога и родителите изпитват чувство на вина и са притеснени за това, че отделят детето си от тях. Така, без да си дават сметка, те още повече увеличават страха у детето от детската градина. Дете, получило подобни сигнали, започва да се противи да ходи на градина.
Две мравки се срещнали за първи път, докато носели храна за суровата зима. Те били много изморени, но знаели, че ако сега не положат усилия, после ще берат ядове. И двете били много работливи. Едната мравка обаче била много черногледа и предубедена. Другата била положително настроена към света и нямала никакви предубеждения. Черногледата мравка постоянно се оплаквала от несгодите през зимата, а добронамерената мравка й напомняла, че заедно ще разрешат всички проблеми.
Трудните дни се изнизали един подир друг и най-сетне пролетта се усмихнала. Но това било нещо напълно обичайно, защото няма как да не настъпи пролет, след като Земята се върти около Слънцето. И никога Земята не е нарушила орбитата си. Освен това тя се върти и около собствената си ос и така се редуват денят и нощта… Ето затова и суровата зима беше отстъпила на пролетта.
Когато имаме грижи и проблеми, обикновено търсим грешката не в себе си, а извън нас. Поради това и намираме достатъчно доводи да се изкараме прави. Уповавайки се на тези доводи, ние всъщност разглеждаме и оценяваме събитията и нещата едностранчиво и субективно.
Има периоди, в които ни се струва, че всичко лошо на този свят ни се случва именно на нас, че всички вкупом са се съюзили, за да ни направят нещастни. Чудим се защо всичко лошо се случва на нас. Оплакваме се, че ни сполетяват само проблеми, болка, загуба. Струва ни се, че сме магнит, който привлича към себе си всички лошотии. А изобщо не се замисляме, че проблемите ни може и да са награда, прозрение.
Трябва да се усмихваме на живота, без да търсим някаква специална причина. Не е задължително човек да е щастлив, за да се усмихва, а трябва да знае, че може и самата усмивка да го направи щастлив. Всеки може да си извади поука от следната история с две котки. Една котка попитала друго коте, което играело с опашката си: “Защо си гониш опашката?” Котето отговорило: “Научих, че най-важното за една котка е да бъде щастлива, а щастието е в опашката ми. Затова я гоня. Като я хвана, ще хвана и щастието!” На тези приказки котката реагирала с думите: “Когато бях малко коте като теб, и аз бях решила, че щастието е в опашката ми. Разбрах обаче, че колкото повече я гоня, толкова повече се отдалечава от мен, а когато си вървя по пътя, тя ме следва неотклонно.” Човек не бива да гони щастието на всяка цена.
Изящната пеперуда очертаваше красиви форми на небето с очарователните си крила.
Беше толкова хубава, ненагледна.
Много отиваше на това синьо небе и на пъстрата градина.
Ех, да не се беше появявало това палаво момче, което хвана пеперудата и спря нейния красив танц!
Внезапно тези изящни крила попаднаха в плен. Това пъстроцветно чудо се оказа в един буркан в една малка стая. Момчето, което я беше хванало, се хвалеше: “Няма по-добър от мен ловец на пеперуди. Голям майстор съм…”
Един баща казал на сина си: “Искам да ти кажа последната си препоръка в кухнята.” Младежът, който не можел да готви, приел смутено.
Бащата поставил върху трите котлона по един съд с еднаква големина, напълнил ги с вода и включил котлоните. После казал на сина си: “Сега ще ми даваш по два броя от всяко нещо, което поискам.” Той поискал последователно моркови, яйца и печени кафени зърна… Синът дал по две от тези неща.
На този свят най-много обичаше да брои парите си. Броеше ги всеки ден и беше щастлив, когато имаше нови приходи. В дните пък, когато нямаше приходи, нямаше и настроение. Думата “пари” беше най-употребяваната в неговия речник. Постоянно мислеше как да спечели повече и повече пари. Дори самата мисъл за парите го правеше щастлив. Беше много богат, но живееше като последния бедняк, защото никак не обичаше да харчи парите си. Макар и да печелеше добре, все се оплакваше от безпаричие. Затова и познатите му го наричаха Скъперника. Никога не се беше случвало да подари подарък на близък или познат. Мразеше да подарява, но обичаше да получава подаръци. Когато даваше пари назаем, винаги взимаше лихва от тях.