Животът е красив с всеки миг, всеки жест, всяка усмивка – стига само да ги забелязваме и раздаваме на другите. Здравето, щастието, вярата, любовта и всички други неща, които ни носят радост и спокойствие са неоценимото богатство в нашия живот. Има толкова много хора, които притежават хиляди пари и купуват всичко, което може да се вземе с тях. Но едва ли бихме казали със сигурност, че те са щастливи наистина. Защото богатството е в човешката душа, а не измежду хилядите материални и предметни ценности, които притежава. Всъщтност самият живот е най-огромното богатство дарено на нас хората.

Когато имаме грижи и проблеми, обикновено търсим грешката не в себе си, а извън нас. Поради това и намираме достатъчно доводи да се изкараме прави. Уповавайки се на тези доводи, ние всъщност разглеждаме и оценяваме събитията и нещата едностранчиво и субективно.
Има периоди, в които ни се струва, че всичко лошо на този свят ни се случва именно на нас, че всички вкупом са се съюзили, за да ни направят нещастни. Чудим се защо всичко лошо се случва на нас. Оплакваме се, че ни сполетяват само проблеми, болка, загуба. Струва ни се, че сме магнит, който привлича към себе си всички лошотии. А изобщо не се замисляме, че проблемите ни може и да са награда, прозрение.

Изящната пеперуда очертаваше красиви форми на небето с очарователните си крила.
Беше толкова хубава, ненагледна.
Много отиваше на това синьо небе и на пъстрата градина.
Ех, да не се беше появявало това палаво момче, което хвана пеперудата и спря нейния красив танц!
Внезапно тези изящни крила попаднаха в плен. Това пъстроцветно чудо се оказа в един буркан в една малка стая. Момчето, което я беше хванало, се хвалеше: “Няма по-добър от мен ловец на пеперуди. Голям майстор съм…”

На този свят най-много обичаше да брои парите си. Броеше ги всеки ден и беше щастлив, когато имаше нови приходи. В дните пък, когато нямаше приходи, нямаше и настроение. Думата “пари” беше най-употребяваната в неговия речник. Постоянно мислеше как да спечели повече и повече пари. Дори самата мисъл за парите го правеше щастлив. Беше много богат, но живееше като последния бедняк, защото никак не обичаше да харчи парите си. Макар и да печелеше добре, все се оплакваше от безпаричие. Затова и познатите му го наричаха Скъперника. Никога не се беше случвало да подари подарък на близък или познат. Мразеше да подарява, но обичаше да получава подаръци. Когато даваше пари назаем, винаги взимаше лихва от тях.

Нека първо да дефинираме думата “добрина”. Тя има много речникови значения. Тук ще се спрем само на значението, което има пряко отношение към темата ни. Първото значение на “добрина” е “благодеяние”, “полза”; второто – “милост” и “безкористна помощ”.
На кого се прави добро? Защо трябва да се прави?
Трябва да се помага на всеки без разлика на вяра, език, цвят и раса. Трябва да се прави добро на всички хора, без да се вземат под внимание подобни различия, защото човекът е най-висшето същество на Земята. Всевишният е дал на човек качеството да прави добро и да помага на другите. Човек е дарен с редица други хубави и прекрасни чувства и качества.