29 май 2010 година. Един обикновен слънчев майски ден, превърнал се за мен в необикновен малък празник за жадуващата ми за културни прояви душа. Градът Одрин, една от големите врати на Турция към Европа, ни посрещна със своето обаяние и величественост. Наричан някога Врата на щастието той разкри пред мен тайните на своето богато историческо минало. И тъй като настоящето е мост към миналото и начин да сравниш себе си, своя начин на живот с този на съседите, нашите любезни гидове ни “приземиха” в частния колеж „Серхат”. Aко трябва да го опиша кратко и ясно то това е моделът на съвременното модерно училище, в което всеки родител би искал да учи детето му.
Какво представлява международната олимпиада по турски език?
За първи път е проведена през 2003 г. и представлява състезание между владеещите турски език от цял свят, за които турският не е роден език. Всяка година се увеличава броят на участниците. В олимпиадата, проведена тази година от 26 май до 10 юни, взеха участие 750 ученици от 120 държави.
По време на олимпиадата има състезания по рецитиране, писане, композиция, пеене, поезия, обща култура и специални умения. Тази година за първи път имаше народни танци, конкурси за есе и изразително четене. Предварителните кръгове се проведоха в Анкара, а финалите – в Истанбул и в други градове.
Имало едно време… Така започва всяка приказка. Нашата разказва за едно царство, за едно господарство, в което на почит били децата. То се казвало СИНЧЕЦ. Имало вълшебни стаи, някои от които носели имената на обитателите си: МИКИ МАУС, ПАТИЛАНЦИ, БУРАТИНО… Оттам се чували прекрасна музика, смях, понякога плач, после пак смях…Децата в царството ставали художници, музиканти, строители, лекари, и какви ли още не, но най-вече всички били принцове и принцеси. Достатъчно било само да прекрачат прага на СИНЧЕЦ и да бъдат част от ВЪЛШЕБСТВОТО. И така, 25 години.
Образованието е основополагаща съставка на духовния живот и общество. Училището е съдба, която заобикаля и очертава целия път и развитие на човека. То разкрива световете, създава неравни ситуации, учи ни да ценим приятелството и оформя бъдещото, за което мечтаем.
Адил Челеби стана републикански шампион по борба свободен стил по време на Държавното лично първенство за деца.
На състезанието в гр. Сливен, бронзов медалист стана Юли Митев. Общо петима млади Данколовци от севлиевския клуб взеха участие в Държавното първенство. На тепиха излязоха общо 250 състезатели от 42 клуба.
Официалната част на тържеството започна със слово на кмета на общината Шукран Идриз, която от трибуната на площада припомни постигнатото и изграденото в китната погранична община и набеляза предстоящите предизвикателства, които стоят пред ръководения от нея екип.
Празничната програма продължи с изпълнения на децата на Кирково. Малчуганите от ЦДГ „Юрий Гагарин” с. Кирково поздравиха присъстващите със своите танци. Поздрави имаше от страна на побратимената гръцка община Мароня – сиртаки, изпълнено от учениците в танцовата група при СОУ „Отец Паисий” с. Кирково. Берна Кючукали от СОУ „Н. Й. Вапцаров”-с. Бенковски, поздрави уважилите празника от името на турската община Газиемир, с песента „Ах калбим”.
Истанбул прие с официална церемония званието „Културна столица на Европа за 2010 г.” Изборът на Истанбул като средоточие на много цивилизации и различни култури за културна столица беше отпразнуван с подобаващи тържества. Незабравими ще останат фойерверките и лазерното шоу.
Невруз е пролетен празник, честван сред народите, населяващи Средна Азия, Близкия Изток и Анадола. Някои автори на енциклопедични статии приемат, че това е денят, в който са се срещнали светците Хъзър и библейският Илия. От съчетанието на двете имена се получава и названието на този ден Хъдреллез.
Същевременно, Невруз е денят, в който Слънцето навлиза в зодиакалното съзвездие Овен, т.е. денят на пролетното равноденствие или началото на пролетния сезон. Това астрономическо явление е установено от селджукския везир Низам ал-Мюлк (XI век) и той е определил този ден за официално начало на пролетта. Така Невруз е повече календарен празник, отколкото религиозен.
Международният ден на майчиния език на ЮНЕСКО, който от 2000 г. се чества на 21-и февруари, за първи път се отбеляза и в гр. Пловдив. Празникът беше представен пред огромна публика с уникална многоезична културно-музикална програма. Домакин на събитието беше великолепната зала “Съединение” в Историческия музей. Организатори на събитието бяха Социалната дирекция на община Пловдив начело със заместник-кмета Красимир Ангелов и от друга страна представители на различните етноси.
В своето приветствено слово към присъстващите Красимир Ангелов заяви: “През своята над 8000-годишна история, като населено място Пловдив е видял множество народи, етноси и малцинствени групи, като до ден днешен приютява българи, арменци, турци, евреи, цигани – все български и европейски граждани, както е и един от центровете на руската и гръцката диаспора в нашата страна.”
Празничната програма започна със стихотворението на Иван Вазов „Българският език” в изпълнение на инж. Саркиз Гарабедян. След което залата беше озарена от прекрасните изпълнители от Девическа хорова формация „Евмолпея” при община Пловдив. Групата се води с диригент Рада Славинска, хормайстор и пианист Милена Полонова и артмениджър Ганка Янкова. На този светъл и празничен ден хорова формация „Евмолпея” се включи в програмата със следните творби: „ Хубава си татковино”, „Очи черное” цигански романс на руски, „Перот камишот асар” от Наоми Шемер на иврит, „ Под московние вечера” на руски и „Химн на Европа” на немски език.
Учениците А. Карагьозова и А. Иванов рецитираха стихотворения на ромски език.
Поетесата Хюршан Еминова изпълни две стихотворения. Първото беше представено на майчиния турски език, а второто на родния и български език. Роза Бехар също изпълни стихотворения на иврит и испански езици, които беше посветила на Испания.
С песента на турски език -”Лейлим Лей” певецът Сунай Чалъков успя да повдигне духа и атмосферата в залата. След което изпълни песента на прочутия певец Махсун Кърмъзъгюл „За братството”, а за кулминация беше изпълнена песента на Емил Димитров „Моя Страна, Моя България”. Цялата зала, просълзена, изпълни песента в която се включи и хор „Евмолпея”.
Представителите на арменската общност се включиха с изпълнение на арменски песни изпълнени от Диана Манукян и Такухи Мелконян, както и творби, изпълнени на пиано от Татеос Санджакян.
Красимир Асенов, началник отдел „Демографски, религиозни и етнически въпроси” прочете заключително есе „Пловдив” с което ни припомни за прекрасния град, който приютява различните етнически групи живеещи в разбирателство и дух на толерантност.
Турските сериали, които се излъчват в България от миналото лято, станаха тема за документален филм. Повече от десетина сериали като „Перла”, „Брак с чужденец”, „Листопад”, „Гордата Аси” и други привличат огромен зрителски интерес.
Кристина Владимирова, репортер на Би Ти Ви, по която се излъчват хитовете „Перла”, „Брак с чужденец” и „Листопад”, представи документален филм за причините, породили този небивал интерес. В него тя задава въпроси на специалисти и на обикновени зрители.
Интервюираната в документалния филм Венцислава Конова, програмен директор на телевизията, подчерта, че турските сериали са направили истински бум в българския телевизионен пазар, като интересът към тях е с 50 % по-голям от този към латиноамериканските сериали.
Уважение към по-възрастните хора
Авторът на документалния филм Кристина Владимирова подчертава, че Турция е страна, където се срещат традицията и модерното и в чието общество семейството играе важна роля. Тя отбелязва, че в турското семейство има уважение и почит към възрастните. Разпитаните от нея зрители подчертават, че семейните ценности, които се представят в турските сериали, са им близки и че са впечатлени от уважението, което се проявява към бащата и майката.
Туристическият поток към Турция
В документалния филм беше подчертано, че турските сериали имат влияние върху семейните взаимоотношения и даже върху избора на имена на новородени. На някои се дават имена на популярни герои от турските сериали. Освен това сериалите са и реклама за Турция като туристическа дестинация. Интервюираният в документалния филм Одисей Спасов, собственик на туристическа фирма, отбелязва, че благодарение на турските сериали броят на българските туристи в Турция се е увеличил с 40 %. Спасов посочва, че туристите се интересуват специално от местата, където са снимани сериалите.
