В Средновековна Европа броят на написаните книги в рамките на една година по най-оптимистичните пресмятания е бил около хиляда. В днешно време броят на написаните книги за един ден в цял свят достига няколко хиляди. Това разнообразие налага да бъдем избирателни и по-бързи в четенето.
Бързото четене е свързано с мисленето. Колкото по-бързо мисли човек, толкова по-бързо може да чете. Умението за по-бързо четене може да се развие с повече практика, но понеже четенето е процес на възприемане, ключът към ефективното четене не е гимнастиката на очите, а “знанието”.

През лятната ваканция отидох на село. В началото на селото имаше кокошки. Като ме видяха, се учудиха:
— Aaaaaa! Ама това не е ли Хасан!
— Ами да, Хасан съм. Какво, не ме ли харесахте? – казах им аз.
— Куткудяк! Що за приказки? – отвърнаха те.
Един ден излязох на излет. Видях едно врабче. Беше си свило гнездо. В него имаше пет пиленца. Прииска ми се да ги погаля, но като ме видяха, се изплашиха. Разпискаха се: „Джак, джак, джак!“

Образованието е най-важният приоритет на една страна, защото то е тясно обвързано с политиката като изкуство на управлението; с икономиката, която покрива нуждите на хората с ограничени ресурси; с обществените науки, които изследват връзката между индивида, институциите и обществото; с религията, идеологията и другите системи. Една от най-големите цели на образованието е да даде различни отговори на въпроса какво общество и каква личност искаме да изградим. Затова водещ въпрос в образованието е какво точно да се научи, както и как, по какъв начин да се научи с оглед да се усвоят мирогледа, убежденията и ценностите, които преобладават в дадено общество.

Първият понеделник на м. октомври се отбелязва като световен ден на детето. Всички нации имат мисията да осигурят добро бъдеще за децата. Началото на съвместните усилия е поставено през 1923 г., когато в швейцарския град Женева се събират представители на 40 държави, които основават Международен съюз за закрила на детето. След основаването на Организацията на обединените нации, този международен съюз се преименува на УНИЦЕФ. Новото име означава „Фонд за подпомагане на децата към Организацията на обединените нации”. С пълно мнозинство през 1954 г. ООН приема първият понеделник на м. октомври да се отбелязва като Световен ден на детето. Празникът се чества във всички страни членки на ООН. По радиостанции, вестници и телевизонни канали се посочва важността на този ден. Отбелязва се необходимостта от грижи и закрила за децата.

Когато отворят врати, големите и тихи училищни стаи пак ще оживеят със своите ученици. Училищните стаи ще оживеят с радостта и усмивките по лицата им. Училищният двор ще се оглася от детски викове. Първият училищен звънец ги подканя сякаш да открият нови светове. Учениците са радостни, че пак се виждат със съученици, учители, а от друга страна, по-малките се тревожат, че ще се отделят за по-дълго от семейството си. Учителите пък са не по-малко щастливи да прегърнат пак своите любими ученици. Особено щастливи са онези учители, които са спечелили сърцата на своите ученици. Дочува се глас, който привлича вниманието на всички: „Учителю, много те обичаме!” Тези думи са наградата за усилията на учителя. Ученик от задните редици става и му поднася букет рози: „Учителю, толкова години укротявате нашия палав нрав, бяхте до нас и в добри, и в лоши дни, пламенно ни разкривахте красотата на този свят, не ни изоставихте, въпреки нашите недостатъци. Вървяхте по този път, изпълен с надежда, и ни вдъхвахте надежда. Така вие спечелихте сърцата ни, за разлика от други Вие не сте трън, а роза в нашите сърца. Този букет е олицетворение на чувствата в сърцата ни. Обещаваме Ви, че и ние ще се стремим да станем рози в сърцата на другите около нас!”

Когато наближи всяка година времето за получаване на бележниците, често по вестниците или по телевизията излизат новини за деца, които правят опит за самоубийство или бягат от къщи заради слаб успех. Не са малко и децата, които се опитват да поправят оценките си в бележника.
Причината за подобни реакции, за съжаление, се корени в неправилното отношение на родителите. Те често заплашват децата си, че ако имат слаб успех, по-добре да не се появяват пред очите им. Затова и някои по-чувствителни деца прибягват до горепосочените действия. Важна роля, за да не се стига дотук, имат семействата. В крайна сметка, ако детето има слаб успех, вината не е само негова, а и на родителите. Ако те не се интересуват постоянно от успеха на детето им, от изпитите му и го заплашват, и ако вместо мир и спокойствие в семейството цари неразбирателство и постоянен стрес, тогава не може от детето да се очаква да има добър успех. Ето защо, когато то има слаб успех, родителите трябва да се замислят дали и те не носят определена вина за това. Родителите са отговорни както за успехите на децата им, така и за техните неуспехи.