Действащи лица:
ПЕПЕРУДА, МЕЧО, МАМА МЕЦА
На авансцената с танцова стъпка се появява Пеперуда с ефирна рокличка и пъстри крилца. Изтичва пред завесата. Спира се по средата на авансцената, обръща се към публиката.
Пеперуда: Срещна ме едно глухарче,
яхнало на конче вятъра.
Викаше ме за другарче,
за да стигнем до театъра.
Там децата ще играят
в нова куклена пиеска.
Тича Глухчо след трамвая,
премиерата е днеска.
Ако един човек и един народ нямат цели, свързани с бъдещето, нищо добро не ги очаква. Нима може да посочим някое общество без цел, което да е оцеляло? И образованието без поставена цел е като кораб, който се лута в морето без посока и без крайна цел.
Човек още от детска възраст има мечти. След известно време тези мечти стават част от живота му. Той се стреми да ги постигне цял живот. В тази връзка се натъкнах на следния подходящ цитат: „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!” Нека да споменем и думите на Айнщайн: „Въображението е по-силно от ума.”
Децата често имат проблеми при адаптацията в нова за тях среда. Дете, което тръгва на градина, може да изпита стрес от това, че се отделя от дома и родителите си. Нормално е в такава ситуация в първите дни детето да плаче, да не иска да ходи в детската градина, да иска да си остане вкъщи при мама и татко, защото от среда, чиито правила са му известни, то попада в среда, чиито правила не са му ясни и в която има непознати.
Подобен стрес изживяват предимно деца, чиито родители се отнасят към тях прекалено покровителствено. Деца, които са по-самостоятелни, с изграден характер и самочувствие, се адаптират по-лесно към новата среда. Когато обаче детето свикне с градината и опознае възпитателите, първоначалните му притеснения остават на заден план. Понякога и родителите изпитват чувство на вина и са притеснени за това, че отделят детето си от тях. Така, без да си дават сметка, те още повече увеличават страха у детето от детската градина. Дете, получило подобни сигнали, започва да се противи да ходи на градина.
През лятната ваканция отидох на село. В началото на селото имаше кокошки. Като ме видяха, се учудиха:
— Aaaaaa! Ама това не е ли Хасан!
— Ами да, Хасан съм. Какво, не ме ли харесахте? – казах им аз.
— Куткудяк! Що за приказки? – отвърнаха те.
Един ден излязох на излет. Видях едно врабче. Беше си свило гнездо. В него имаше пет пиленца. Прииска ми се да ги погаля, но като ме видяха, се изплашиха. Разпискаха се: „Джак, джак, джак!“
Образованието е най-важният приоритет на една страна, защото то е тясно обвързано с политиката като изкуство на управлението; с икономиката, която покрива нуждите на хората с ограничени ресурси; с обществените науки, които изследват връзката между индивида, институциите и обществото; с религията, идеологията и другите системи. Една от най-големите цели на образованието е да даде различни отговори на въпроса какво общество и каква личност искаме да изградим. Затова водещ въпрос в образованието е какво точно да се научи, както и как, по какъв начин да се научи с оглед да се усвоят мирогледа, убежденията и ценностите, които преобладават в дадено общество.
Първият понеделник на м. октомври се отбелязва като световен ден на детето. Всички нации имат мисията да осигурят добро бъдеще за децата. Началото на съвместните усилия е поставено през 1923 г., когато в швейцарския град Женева се събират представители на 40 държави, които основават Международен съюз за закрила на детето. След основаването на Организацията на обединените нации, този международен съюз се преименува на УНИЦЕФ. Новото име означава „Фонд за подпомагане на децата към Организацията на обединените нации”. С пълно мнозинство през 1954 г. ООН приема първият понеделник на м. октомври да се отбелязва като Световен ден на детето. Празникът се чества във всички страни членки на ООН. По радиостанции, вестници и телевизонни канали се посочва важността на този ден. Отбелязва се необходимостта от грижи и закрила за децата.
Когато отворят врати, големите и тихи училищни стаи пак ще оживеят със своите ученици. Училищните стаи ще оживеят с радостта и усмивките по лицата им. Училищният двор ще се оглася от детски викове. Първият училищен звънец ги подканя сякаш да открият нови светове. Учениците са радостни, че пак се виждат със съученици, учители, а от друга страна, по-малките се тревожат, че ще се отделят за по-дълго от семейството си. Учителите пък са не по-малко щастливи да прегърнат пак своите любими ученици. Особено щастливи са онези учители, които са спечелили сърцата на своите ученици. Дочува се глас, който привлича вниманието на всички: „Учителю, много те обичаме!” Тези думи са наградата за усилията на учителя. Ученик от задните редици става и му поднася букет рози: „Учителю, толкова години укротявате нашия палав нрав, бяхте до нас и в добри, и в лоши дни, пламенно ни разкривахте красотата на този свят, не ни изоставихте, въпреки нашите недостатъци. Вървяхте по този път, изпълен с надежда, и ни вдъхвахте надежда. Така вие спечелихте сърцата ни, за разлика от други Вие не сте трън, а роза в нашите сърца. Този букет е олицетворение на чувствата в сърцата ни. Обещаваме Ви, че и ние ще се стремим да станем рози в сърцата на другите около нас!”
Когато наближи всяка година времето за получаване на бележниците, често по вестниците или по телевизията излизат новини за деца, които правят опит за самоубийство или бягат от къщи заради слаб успех. Не са малко и децата, които се опитват да поправят оценките си в бележника.
Причината за подобни реакции, за съжаление, се корени в неправилното отношение на родителите. Те често заплашват децата си, че ако имат слаб успех, по-добре да не се появяват пред очите им. Затова и някои по-чувствителни деца прибягват до горепосочените действия. Важна роля, за да не се стига дотук, имат семействата. В крайна сметка, ако детето има слаб успех, вината не е само негова, а и на родителите. Ако те не се интересуват постоянно от успеха на детето им, от изпитите му и го заплашват, и ако вместо мир и спокойствие в семейството цари неразбирателство и постоянен стрес, тогава не може от детето да се очаква да има добър успех. Ето защо, когато то има слаб успех, родителите трябва да се замислят дали и те не носят определена вина за това. Родителите са отговорни както за успехите на децата им, така и за техните неуспехи.
Двама мъже паднали в дълбок кален гьол. Целите станали в кал. Нищо друго не се виждало от тях, освен очите им. Ако някой ги видел в този момент, със сигурност щял да ги помисли за биволици, овъргаляли се в калта… А и двамата мъже били зашеметени от ненадейното им падане в гьола и се клатушкали насам-натам.
И докато се опитвали да разберат какво точно им се е случило, се видели, но се уплашили взаимно от вида си. Те така се били уплашили от страховития вид на другия, че си помислили, че всеки момент ще бъдат нападнати, разкъсани и изядени живи. И аз не знам защо така силно се били уплашили, но положението наистина било ужасно. И двамата били обладани от неистов страх.
Дългоочакваната от децата пролетна ваканция наближава. Последният звънец ще звънне за учениците и ще започне 10-дневната пролетна ваканция. Макар и за кратко, децата ще прекарат времето си далеч от училище и още отсега са запланували какви ли не забавления. Родителите обаче си имат свои грижи: „Какво ще прави детето ми цели 10 дни без уроци, нима само ще играе, как ще се настрои пак за учене след ваканцията?” Някои родители искат децата им да продължат с активни учебни занимания и през ваканцията, други пък смятат, че децата им трябва хубаво да си починат. Според специалистите и двата варианта са вредни.