2012 година почука на вратата ни в бяла премяна и ние я посрещаме с „Добре дошла!”. Добре дошла, 2012 година! Добре дошли, надежди! Добре дошла, Нова година! 2011 остана във времето, но не забравяйте – не си отива натъжена. Тя е щастлива, че успя да ви зарадва със списание “Юмит”. Нека целият свят разбере за “Юмит”!
Дванайсет пъти почукахме на вратата на сърцето ви през изминалата година. И вие дванайсет пъти ни посрещнахте. Нека 2012 година е ползотворна за всички нас! Нека “Юмит” се разпространи от дом на дом, от училище на училище, от област на област, от държава на държава.

Здравейте приятели!
Виж, още една година ни маха за сбогом. Така както ще стане и със следващите години, ако сме живи и здрави. И две хиляди и единадесета, както и две хиляди и десета и две хиляди и девета останаха в историята. Кой знае каква следа остави в теб. Това го знаеш най-добре ти. Защото това беше твоята година. Тъжните моменти, щастливите, вълненията, съжаленията, усмивките, смеха; изядения сладолед… Всичко това остана само в една цифра, която ще си спомняш: 2011!

Всеки празник настъпва с много щастие. Още от сутринта се усеща вълнението и обичта. Всеки празник оставя зад себе си незабравими спомени. Приятните моменти и вълнуващи мигове продължават през целия ден и се увеличават с всеки изминал час. Не приляга на никого в този радостен и прекрасен ден да бъде намръщен, натъжен или обиден. Навсякъде сякаш е обсипано с цветя и рози.
И докато от една страна изживяваме тези прекрасни мигове, от друга усещаме и тежестта на уроците. Дългият маратон отново започва за нас.

След като четете тези редове, значи вече сме приятели. Така както и с още хиляди. Хубаво е нашето приятелство. Малко усмивки, малко радост… а най-много щастие. Всеки месец страниците ми раздават надежда на много приятели като теб. Може би затова името ми е „Юмит” (Надежда).
Учуди се нали? Признай си, че се учуди. Защото до сега не бях разговарял с теб. Всъщност не бях разговарял и с другите ми приятели… както и да е. Може би от сега нататък всеки месец ще разговарям с вас. Какво ще кажеш, удачно ли ще е?

Колко е хубава тъгата, нали?
Колкото повече тъгуваме по нещо, толкова повече го обикваме.
Моментите отминават и идват други.
Понякога се увеличават. Отляво, отдясно, пред нас…
В тези моменти са нашите приятели, училището ни, учителите ни, улицата, книжарницата срещу училището ни, охраната на училището и още какво ли не…
Затъжихме се за тях, но ги обикнахме повече…

Аз съм като едно писмо, донесено от пощальона. Първо изпрати вятъра, а след него и дъжда. Малко закъсня, мъничко. Но когато дойде, беше като недокоснато море. Толкова дълго, толкова чисто. Може би затова не обърнах внимание на закъснението ти. Ако беше закъсняло още, повярвай ми, отново нямаше да ти се разсърдя.
Всяка година идваш в нова премяна. Или аз си мисля, че е така. Оприличавам те на различни цветове. Това е невинно мислене. На никого не вреди. Миналата година беше сребрист. По-предишната светло розов. А тази година си в тъмно сини премяна. Вечерите още по-тъмни ли бяха? Месецът беше толкова сияен. Сякаш залепен за небосвода.

Цветовете на дъгата са жълто, зелено, синьо, виолетов и червен. А цвета на нашата планета са хората. Червенокожи, аборигени, чернокожи, жълтокожи, белокожи. Съчетанието от всички цветове на дъгата поражда белия цвят. А какво се получава, когато се съчетаят различните раси… Тогава настъпва обич, мир и братство.

Писмени работи, изпити, домашни работи и учебната година приключи. През месец юни се усеща наближаването на ваканцията. Колко остана до края на учебната година? Скоро ще си отидем вкъщи развявайки като знаме бележниците си. А има ли ученик, който не се вълнува, очаквайки последния ден? Виждам, че всички ученици се радват все повече. Нормално е, все пак годината беше тежка.

Настана време, в което сложихме най-отзад в гардероба зимните си дрехи и изкарахме летните. Време е за джанки, ягоди и череши. Време е за велосипеди, скейтбордове и пикници. За радост, веселие и емоции. Кръвта ни кипи. Не можем да стоим по местата си. Във всяко междучасие бягаме на двора. Приятелите ни, които живеят на село вече гонят пеперудите. А приятелите в града броят дните до ваканцията. Аз ще кажа, че остават четиридесет и пет дни, ти кажи, че са трийсет.
Но приятели, нека не се отпускаме веднага. На някои от нас им предстоят изпити. Нека направим правилно теста в списанието и се подготвим за изпитите. И за останалите ни приятели все още училището не е свършило. Още малко търпение. Да стиснем още малко зъби. Нека тези хубави пролетни дни не повлияят негативно на успехите ни.

Сега децата си мислят за смяната на сезоните. Есен, зима, пролет, лято. Това е всичко! А всъщност природата, може да ни каже много повече за сезоните. Но нека да ви кажа още нещо, което ще ви развълнува. Не мислете за смяната на сезоните тази пролет. Не обръщайте внимание на календара. Сезоните са много повече от падането на листата, от снега, покрил върховете, от стадо, което пасе трева, от деца, което плува с пояс на кръста… Сезоните са много повече от всичко това.