1. Просто е, но не е лесно да възпиташ добро дете, защото това изисква преди всичко и добри родители.
2. Азбучна истина се крие в пословицата „Каквото посееш, това ще пожънеш!“ Хората, които са постигнали успех, казват следното: „Ако имаш добър материал, ще направиш и добър продукт.“ Затова, ако и вие сте добри родители, тогава и децата ви ще бъдат добри.
3. Трябва да знаете, че възпитанието, което детето получава от родителите си през първите четири години, е по-важно от четиригодишното му обучение в колеж.

Детето се нуждае най-много от обич. За здравословното му развитие е задължително родителите му и хората в неговото обкръжение да го даряват с обич. Обичта развива неговата самоувереност.
Наред с храненето и съня обичта е едно от най-задължителните неща, които трябва да се осигурят на едно дете. Още с появата си на бял свят детето е обградено от обич и любов. Задължително е родителите му и хората в близкото му обкръжение да проявяват своята обич към него, за да се развива правилно.
Обичта се изразява накратко в проява на внимание към детето, в споделяне на неговите нужди и радости, в гарантирането на неговата сигурност… Както във всичко друго, обичта играе важна роля в емоционалното развитие на детето. Когато обичта е била проявена навреме и на място, детето гледа по-оптимистично на своето бъдеще. Детето трябва да чувства, че е обичано.

Разбира се, че и двете са важни. Не може да си представим семейно гнездо, изградено без наличието на обич. Независимо как съпрузите са се оженили, ако още в самото начало не е имало любов, ако не се е развила впоследствие или пък е изчезнала, тогава бъдещето на такава семейна двойка съвсем не е розово.
Най-важното нещо, което съпрузите не бива да забравят, е, че любовта е чувство, което трябва постоянно да бъде поддържано и стимулирано. Дали обичта между двама съпрузи ще е вечна и постоянна, зависи от собствените им усилия. Всичко е в техни ръце. И именно тук, според мен, разковничето се крие във взаимното уважение. Съпрузите трябва да уважават мнението, решенията и постъпките си. Уважението подхранва и поддържа любовта между тях.

Вечерите заедно със семейството безспорно са приятни. Но освен че се чувстваме добре с любимите си хора в уютния дом, можем да се радваме и на факта, че спокойната семейна обстановка ще помогне на детето ни да израсне като спокойна и уравновесена личност. Вечерите, прекарани заедно със семейството, са време, в което с малко усилие можем да направим много за заздравяване на семейните отношения и възпитанието на детето. В миналото семейната вечеря, събирането на цялото семейството около масата или софрата е било неизменна част от бита на семейството, днес животът е забързан и все по-натоварен и съвместната вечеря като че ли не носи същата стойност.

Много са малко семействата, в които да няма проблеми с яденето на децата. Но преди да караме децата насила да ядат нещо, което не искат, нека погледнем първо себе си. Както и във всяко друго нещо, по отношение и на хранителните навици децата са огледално отражение на родителите си.

ЗАШО ДЕЦАТА НЕ ОБИЧАТ НЯКОИ ХРАНИ?
Децата се различават много по предпочитани храни. Влияние оказва и процесът на растеж и развитие. Предпочитанията на децата към някои храни и избягването на други, които се проявяват в ранно детство, могат да продължат и до зряла възраст.

Семейните двойки първоначално поставят на преден план половинката, съобразяват се с нейните възгледи и желания. С времето женените преориентират вниманието си към децата, а мъжете – и към професионалния им живот.
Жените, които нямат деца, пък се занимават най-вече с домашна работа. Така животът на семейната двойка продължава по определен начин и правила. Според психолозите обаче монотонността е причина за отслабването на любовта и уважението в семейството. Те подчертават, че все повече съпрузите са заедно само по време на вечеря и пред телевизора, и че все по-слабо се познават. Психологът Мерве Тунай казва следното: „Съпрузите са заедно само вечер и обикновено прекарват вечерта пред телевизора. Това се повтаря всяка вечер. Дори и през почивните дни не вършат нещо по-различно. След време единият или двамата съпрузи започват да се оплакват, че животът им е монотонен. Те не общуват помежду си, не могат да разберат нуждите на другия. Така се руши любовта и уважението между тях.”

“Модерните общества изживяват дълбока семейна криза. Вече е невъзможно да се запази единството в семейството, което е основополагащият камък на обществото и цивилизацията. Лишените от святост развити индустриални общества разглеждат семейството като полезна или вредна връзка. Те оценяват важността и смисъла му, когато имат полза. Но когато то противоречи на личната изгода, те виждат семейството като товар.” Това са констатациите на д-р Ахмет Атлъг от фондация „Журналисти и писатели” в Турция по време на научната конференция „Семейството като ценност в глобализиращия се свят”.

6 ноември 2010 г. – 10:00 ч. в зала №8 (НДК), гр. София

В рамките на честванията по случай 15-годишнината на сп. „Юмит” се проведе научна конференция, където бяха изложени общите ценности, които семействата са добили и изгубили в световните (в България) култури в преходния процес от традицията към модерността. Така, благодарение на различни гледни точки, се цели изработване на пътна карта за здрави общества и различни регулации в обществена полза, като на дневен ред бяха обсъждани горещи теми.

Решението за развод е много важно за всяко разпадащо се семейство. Много родители отлагат решението за развод или изобщо не го обмислят, за да спестят неприятности на децата си. В процеса на биологично и психологично развитие децата се нуждаят от подходяща семейна среда. Допълнителен фактор за това развитие е образованието. Да бъдеш родител, означава да бъдеш отговорен. В Свещения Коран се посочва, че децата трябва да се ценят, да се обичат, да се пазят, да им се осигурява спокойна среда за живот, да се покриват всичките им нужди. В семейства, в които цари хармония и ред, развитието на децата е по-здравословно. Когато в едно семейство цари разпрата, егоизмът, едностраничвостта, това влияе негативно върху психологическото развитие на детето.