Списание Юмит

Конкурс

admin — Thu, 26 Jan 2012 09:07:57 +0000

Списание “Юмит” и Сдружение “Кварц – България” обявяват конкурс за ученици, учители и родители /литературна творба, рисунка или колаж/, който да се проведе на два етапа. Всеки участник има право да избере една тема за участие.
Теми за първи етап:
* “Моето семейство”
* “Моето училище”
* “Моят град”
Срок за предаване на работите до 15-ти февруари 2012 година.
Класиралите се на първи кръг ще продължат участието си във втори етап със следните теми:
Теми за втори етап:
* “Децата на моя роден край носят радост, светлина и надежда”
* “Децата на моята България носят радост, светлина и надежда”
Срок за предаване – 15 май 2012 год.
Отличените творби ще бъдат награждавани по повод 1-ви юни – Ден на детето.

Адрес: Списание “Юмит”, София 1202, ул. “Тимок” № 2, тел./факс: 02-832 31 11

Новата година

admin — Wed, 25 Jan 2012 13:46:49 +0000

2012 година почука на вратата ни в бяла премяна и ние я посрещаме с „Добре дошла!”. Добре дошла, 2012 година! Добре дошли, надежди! Добре дошла, Нова година! 2011 остана във времето, но не забравяйте – не си отива натъжена. Тя е щастлива, че успя да ви зарадва със списание “Юмит”. Нека целият свят разбере за “Юмит”!
Дванайсет пъти почукахме на вратата на сърцето ви през изминалата година. И вие дванайсет пъти ни посрещнахте. Нека 2012 година е ползотворна за всички нас! Нека “Юмит” се разпространи от дом на дом, от училище на училище, от област на област, от държава на държава.
С януарския ни брой ви предоставяме и една нова книга. Избраните разкази от Йомер Сейфеттин ще продължат да радват сърцата ви. Разказите ще ви харесат много, но ги четете, без да пренебрегвате уроците си.
Календарът на “Юмит” ще ви се усмихва през цялата година и ще украсява стаята ви. Ако някой пожелае още един календар, трябва да намине към офиса ни още веднъж.
Изпращайте и отговорите на кръстословиците, както и вашите творби за конкурса за разкази и рисунки – до средата на месец февруари. Умоляваме ви: изпратете ги по-рано!
Ако желаете да направите някоя добрина на приятелите ви през Новата 2012 година, може да им подарите “Юмит” и те ще го обикнат. Хайде, запознайте най-малко трима приятели със списанието ни. Ще се радваме, ако не го забравите. Не забравяйте също да ни пишете какво сте направили.
Ще се видим отново през месец февруари. През 2012 година пожелаваме на вас и семействата ви много здраве, щастие и печалба! Надяваме се, че тази година ще премине в мир и разбирателство по целия свят. Нека настоящата година бъде по-ползотворна от изминалата 2011!
Честита Нова Година!

Бебетата променят семейния живот

admin — Wed, 25 Jan 2012 13:45:51 +0000

• Появата на трети член в една брачна двойка само по себе си е голяма промяна.
• Детето сплотява двамата съпрузи. Спокойствието и смисълът на едно семейство са свързани с детето. То винаги поддържа семейството здраво.
• Бебетата са “плодовете на промяната” на семейното дърво.
• Няма никакъв смисъл родителите да се ревнуват заради бебето. Няма съмнение обаче, че хората са различни. Мъжът може да ревнува както жената, така и бебето. В такъв случай споделете какво мислите. Съветвайте се един с друг и винаги проявявайте взаимно разбиране, толерантност и внимание.
• Отделяйте достатъчно време в ежедневието си един за друг. Постарайте се да излизате заедно на разходка и излет. Трупайте взаимно положителна енергия.
• Много майки искат да бъдат “супер майки”, но не всяка е способна да бъде такава. Правете това, което можете, и в никакъв случай не изпитвайте комплекс за малоценност.
• За да бъдете “здрава майка”, трябва да спазвате стриктно диета. Не яжте всичко, което ви попадне. Предпочитайте здравословна храна.
• Всички членове на семейството трябва да поемат и изпълняват определени ангажименти. Важно е както да отглеждате старателно бебето си, така и да му създадете комфортна семейна страна. Изпълнявайте всички изисквания, които са характерни за едно семейство.
• Да има бебе е голяма отговорност за един родител. Знае се колко отговорно е да стане човек родител… Човек трябва да е зрял, да има широта на погледа, да проявява дълбоко разбиране. Без тези качества не може да има успех!
• От време на време може да се оставя бебето на бабата да го гледа, да помага в отглеждането му. По този начин и тя ще има възможност да изживее радостта от това, че има внуче. През това време майката може да свърши друга належаща работа.
• Бабата и дядото често могат да ви казват какво да правите в отглеждането на бебето. Отнасяйте се с уважение към техните съвети. Ако съветите им са в полза на бебето, прилагайте ги. Ако смятате, че съветите им не са удачни, не ги корете, бъдете деликатни и поддържайте семейния мир.
• Бабите и дядовците обичат повече внуците си, отколкото децата си. Затова не бива да бъдат наранявани, но по отношение на възпитанието на детето майката и бащата трябва да са водещи. Не бива бабата и дядото да надделяват.

Растенията и хората

admin — Wed, 25 Jan 2012 13:44:53 +0000

Когато учех в началното училище, учителят ни беше дал домашно. За тази цел той раздели класа на две групи. Поставената за домашно задача беше да разберем какви са условията, необходими за развитието на едно растение. Трябваше да направим опити и да постигнем определени резултати. За опита използвахме бобени зърна. Учителят ни каза да сложим няколко зърна боб в навлажнен памук на дъното на буркан и да наблюдаваме какво ще се случи с тях в течение на две седмици. Децата в едната група трябваше да държат буркана в студено и тъмно помещение, а тези от другата група – в топло и светло помещение. Всички се захванахме с голямо вълнение да изпълним поставената задача. Когато се прибрах вкъщи, направих това, което учителят ни беше заръчал – поставих няколко зърна боб във влажен памук в буркан на тъмно и студено.
В продължение на две седмици навлажнявах периодично памука, гледах с любопитство дали зърната не са покълнали. Опитът обаче беше неуспешен, защото, колкото и да навлажнявах памука, зърната боб само се напукаха, но не покълнаха. След две седмици учителят ни каза да занесем бурканите си в училище. След като прегледа всички буркани, усмихвайки се лекичко, ни каза: “Деца, както виждам, зърната на някои от вас са покълнали, а при други няма резултат. Ето каква е причината за това: за да се развие едно растение, то се нуждае от светлина, топлина и влага. Ако някое от тези условия липсва, макар и другите две да са налице, растението няма да се развие. Зърната само на тези ученици, които са ги държали на светло и топло, са покълнали, а зърната на другите, които са ги държали на тъмно и студено – не. Може би в бъдеще ще разберете, че и хората са като растенията.”
Когато и днес дори си спомня за тези думи на нашия учител, на лицето ми се появява усмивка, примесена с чувство на благодарност, защото вече правя връзка между развитието на едно растение и отглеждането на един човек. Разбрах, че ако целим да възпитаме един човек и да го направим полезен за обществото, трябва да му осигурим необходимите условия за това. Така, както растенията се нуждаят от влага, така и хората се нуждаят от обич. Ако проучим миналото на хора около нас, които са нарочени за виновни и лоши, ще установим, че в детството си са били лишени от обич. Човек, който е получил достатъчно обич, не прави зло.
Светлината, която трябва да се осигурява на растенията, можем да сравним с жертвоготовността, която проявяваме към хората. Както влагата не е достатъчна за покълването на едно растение, така и обичта сама по себе си не е достатъчна за хората. Трябва и да им помагаме. Жертвоготовността ни показва колко действителна и искрена е всъщност обичта ни. Жертвоготовността ни зависи и от това за какво обичаме определен човек. Ако можем да издигнем обичта си до духовни измерения или, както казва Юнус Емре, ако можем да обичаме създанието заради Създателя му, тогава именно жертвоготовността ни ще бъде безкористна и дълготрайна.
И хората, подобно на растенията, очакват от нас топлина. Дори и думите ни да са украсени с бисери, ако не сме искрени, няма да можем да спечелим хората. Дали един човек е искрен, се разбира от действията му. Хората, чиито думи и постъпки се припокриват, са блажени и честити… Искам да завърша с думите на един човек, който счита себе си за беден, а именно: “Влиянието ни върху хората има връзка с нашата сянка, която пада на Земята. Колкото повече сме изправени, толкова по-права е и сянката ни. Колкото стойката ни е по-изкривена, толкова по-крива е и сянката ни…”

Защо птиците си вдигат главата нагоре, когато пият вода?

admin — Wed, 25 Jan 2012 13:43:14 +0000

Обърнете внимание, когато имате възможност, как пият вода птиците или кокошките. Когато отпият вода, те вдигат главите си нагоре. Да не би по този начин да следят враговете си? И това може да е причина, но действителната причина е друга. Птиците не гълтат водата като нас, хората. Първо отпиват малко вода, после вдигат глава нагоре и водата в човката им започва да се стича надолу благодарение на земното притегляне. Това означава, че астронавтите не могат да вземат птици в Космоса за изследвания. След като в Космоса няма земно притегляне, как птиците ще пият вода? Но ако в Космоса дават вода на птиците по друг способ, това е друго нещо.

Как змиите усещат миризми?

admin — Wed, 25 Jan 2012 13:42:29 +0000

Змиите усещат миризмите по много интересен начин – чрез езика си. Змиите нямат силно развито зрение и обоняние. Вместо това те са способни да усещат миризмата на потенциалните си жертви и на враговете си чрез езика си. Забелязвали ли сте по документални филми как змиите постоянно стрелкат въздуха с езиците си, докато преследват набелязания улов? Те не го правят просто за забавление, разбира се. На върха на езика им има сензори за миризма. Когато змията извади езика си, тя усеща миризмите около себе си. Когато го прибере в устата си, специален орган в нея определя дали миризмата принадлежи на потенциална жертва или не – и тогава змията преценява дали да нападне.

Как се пие вода със сламка?

admin — Wed, 25 Jan 2012 13:41:21 +0000

Кое вдига нагоре водата или сока, когато пиете със сламка? Не казвайте, че дърпате течността с устата си. Това, което кара течността да се движи нагоре, е налягането, създадено от въздуха. Ето как действа този механизъм: в устата си създавате ниско налягане, въздухът оказва налягане върху течността, поради което тя се движи нагоре. Т.е. това е същото, както вятърът се движи от място с по-високо налягане към място с по-ниско. И течността, която пиете, се движи нагоре заради разликата в налягането. Ако не вярвате, че е така, опитайте се да пиете вода със сламка от чаша, която е изцяло покрита. Ако успеете да пиете, здраве да е! Или пък направете още по-прост опит: продупчете с топлийка пластмасово шише, пълно с вода. След като потече малко вода в началото, после спира да тече. Ако обаче отворите капачката на бутилката, въздухът ще окаже налягане и водата ще продължи да тече.

Колко далече е Слънцето?

admin — Wed, 25 Jan 2012 13:40:40 +0000

Когато Земята се върти в орбита около Слънцето, понякога то се доближава, понякога се отдалечава. Всъщност Слънцето отстои на разстояние средно от 150 милиона километра. Топлината от Слънцето достига до Земята за близо 8 минути. Ако изпратим ракета до Слънцето, която се движи със скорост 1000 км в час, тя ще стигне Слънцето след 17 години.

Симпатичните обитатели на полюсите: Пингвините

admin — Wed, 25 Jan 2012 13:39:38 +0000

Студен поздрав, приятели!
Сега ще кажете: как може да ви изпращам студен поздрав! Вие, хората, имате право да мислите така, защото не обичате студа и понеже Бог ви е създал такива, че ви е най-уютно да живеете в умерен и тропически климат.

Създание, съвършено подходящо за полюсите
Вие не можете да дойдете тук, където живеем ние. Е, наистина идват експедиции, но те могат да издържат на студа тук за кратко време, с много техника и доста разходи. Ние пък сме така устроени, че да издържаме на студа, характерен за Южния полюс.

Естествени лопати
Предните ни перки имат форма на лопатка и чрез тях можем да плуваме бързо във водата. Но е много погрешно да се мисли, че тези перки са закърнели птичи крила. Ако беше така, за нищо нямаше да ми послужат. Ако бях птица, и без това щях да летя и нямаше да имам закърнели, а развити крила. Ако можех да летя, нима щях да стоя тук – на този студ? Щях да прелетя над океана в топлите страни като другите птици. Работата не свършва с това, че не мога да летя. Предните ми перки са не само едни съвършени лопатки, но и жизненоважни органи. Затова и никоя птица не може да плува като мен.

Тялото ни е инженерно чудо
Перата на опашката ни са твърди и изправени, благодарение на което, когато плуваме под вода, опашката ни изпълнява функцията на витло, за да сменяме лесно посоката. Когато пък сме на суша върху хлъзгавия лед, опашката ни помага да стоим изправени. Тялото ни е устроено като торпедо, за да можем да се справяме с налягането във водата. Това не е мое твърдение, а на корабни и авиационни инженери, които боравят с математически изчисления. Нима мога сам да се направя и да се развия по начин, който да ми позволява да плувам във водата, като избирам най-слабото налягане.

Силното ми оръжие за хранене
При хранене използвам едно-единствено силно оръжие – човката ми. Благодарение на силната си човка мога здраво да захапя хлъзгавите риби и други подходящи за ядене неща. По размер човката ми е сравнително малка спрямо тялото ми, но това е така, за да не се губи много телесна температура.

Черно и бяло – хем топлина, хем камуфлаж
Една безпомощна и нещастна птица като мен има невероятна физиологична система за отопление, както и черно оперение по гърба и бяло – по корема, което съответства на принципите на оптиката. Сега ще разберете защо е така. Черният цвят по гърба ми привлича топлите слънчеви лъчи точно както слънчевите колектори по покривите на къщите. Бялото по корема ми пък е подходящо за камуфлаж на фона на белия цвят. Когато застанем с белия си корем срещу някой потенциален враг, се сливаме със снега и ставаме невидими за него.

Съединението прави силата!
Най-добрият начин да запазим телесната си топлина, е да се скупчим един до друг. Затова се събираме на групи от много пингвини. В някои групи има милиони пингвини. Групираме се в кръг, като топлината в центъра на кръга е по-голяма, а във външната му част – по-малка. Затова по-слабите и безпомощни пингвини стоят във вътрешността на кръга, а по-силните и издръжливи на студ пингвини се разполагат във външната част, като обръщат гръб към вятъра. След известно време пингвините, които са стояли откъм външната част на кръга, се преместват по-навътре в него, а тези, които са били във вътрешността и са се стоплили, се изнасят към външната част. Така всички се изреждат солидарно и благодарение на този метод загубата на топлина се намалява с 50%.

Аз съм императорски пингвин
Ние, пингвините, населяваме Южния полюс (континента Антарктида и региона му), както и най-южните части на Южна Америка и островите в океана. Императорският пингвин е най-едър. На височина достига до 1,20 м.

Моята хубава къщичка
Някои видове пингвини снасят на година по две яйца, а други – по едно. Разбира се, в този студ мътенето на яйцата е голям проблем. Правим гнездо от камъни и изсъхнали растения, в което мъжкият и женският пингвин мътят яйцето.

Майчината пазва – най-сигурното място
Малките пингвини стоят в пазвата на майките си, докато навършат осем седмици. Там, под надиплената кожа на корема им, те се чувстват защитени и са на топло. Майките се стремят да държат малките в по-топлата вътрешна част на кръга.

Всички сме от едно семейство, макар и да имаме малки различия
Другите видове пингвини са с по-малки размери от императорския пингвин. Между видовете пингвини има някои дребни различия. Например качулатите пингвини имат от двете страни на главата си копринено меки и тъмни качулки. Кралският пингвин е малко по-малък от императорския. Видът “пингвин на Адели” пък изминава 300 км, за да стигне до областта, където да снесе яйце. Макар че се налага да се отклоняват от пътя си заради бури и отчупени полярни ледници, благодарение на силния си инстинкт да намират посоката си, те винаги откриват старото място за мътене на яйцата си, дори и под метри сняг.

Хайде, останете си със здраве!
Имам още да разказвам, но не очаквайте кой знае колко от мен! Както разбирате, разчитам да ме разберете със сърцето и душата си. Трябва да се гмурна във водата и да уловя риба, за да не замръзна, съпругата ми от месец мъти яйцето гладна, а аз трябва да поема дежурството по мътене. Хайде, останете си със здраве!

Mладият астроном Сунай Ибрямов

admin — Wed, 25 Jan 2012 13:37:00 +0000

Сунай Ибрямов е роден на 13 юни 1988 г. в Шумен. Началното си образование получава в с. Дойранци, а основното и средното завършва в СОУ “Георги Стойков Раковски” в гр. Каолиново. През 2007 г. е приет в специалността Астрономия във Факултета по природни науки в Шуменския университет (ШУ) “Еп. Константин Преславски”. През 2010 г. е избран за “Студент на годината” в Шуменския университет. Има сертификат от Хавайския университет за новооткритите от него астероиди. Носител е на “Наградата на Шумен” за принос в системата на образованието и науката. Миналата година на 12 септември Сунай Ибрямов получи наградата на ректора на Шуменския университет за високи научни постижения.
Има над 15 научнопопулярни публикации по астрономия. Участва и като съавтор в 5 научни труда по астрономия. Членува в Съюза на астрономите в България и в Астрономическа асоциация – София.
Наскоро Сунай Ибрямов се прочу като откривател на нов астероид в рамките на кампанията Пан-Старс.
Бихте ли се представили?
Казвам се Сунай Ибрямов. Роден съм в град Шумен през 1988 г. Израснах в каолиновското село Дойранци. Началното си образование завърших в с. Дойранци – в НУ “Св. Св. Кирил и Методий”, а основно и средно завърших в СОУ “Г. С. Раковски” – град Каолиново.
Кога възникна у Вас интересът към астрономията?
Бях ученик в 8-и клас. Учителката ни по физика и астрономия ни постави задача да напишем доклад за планетата Земя. Тогава аз намерих един учебник по астрономия за 11-и клас, както и други материали от сестра ми, която е по-голяма от мен. Прочетох няколко пъти учебника и ми стана много интересно. Намерих достатъчно информация за нашата планета. Тогава си поставих целта да стана астроном. След като започнах да уча в 10-и клас, разбрах, че има нова специалност Астрономия в Шуменския университет. Тогава твърдо реших да следвам астрономия. След като завърших средното си образование, положих конкурсен изпит по физика и бях приет на първо класиране, първо желание – астрономия.
От какви източници черпите информация и как обогатявате знанията си по астрономия?
Всичко, свързано с астрономията, научих от книги, енциклопедии, много ровене в библиотеките и читалните. Продължавах да търся всякакви източници по физика и по астрономия. Първо започнах от селското читалище, после в библиотеката в Каолиново, след което лека-полека започнах да чета и научни статии за астрономията, които задълбочиха моите познания.
Какво Ви даде астрономията?
Честно казано, доволен съм от досегашните си постижения в областта на астрономията. Имах възможност да видя много нови неща, които не всички хора могат да видят. Запознах се с много нови приятели. Вярно е, че човек, ако се занимава с наука в България, особено с астрономия, трудно може да си намери работа. Но когато аз реших да се занимавам с астрономия, никога не съм мислил дали някой ден ще мога да работя по специалността си, но се записах.
Още от древността хората са се интересували от звездното небе. В древността, разбира се, не са разполагали със знанията, с които разполага съвременната наука. Тук искам да цитирам думите на Юрий Гагарин, който казва: “Ако човек не се интересуваше от звездите, още щеше да живее в пещери.”
Астрономите са единствените учени, които нямат достъп до обектите, които изследват. В основата на астрономията стоят наблюденията. Всеки ден се правят нови открития. Аз открих три нови астероида, които са признати от Центъра за малки планети в Харвард.
Всяко малко момче иска да стане или космонавт, или полицай. Но после разбира, че космонавт много трудно може да стане, но може да се занимава с астрономия. Днес използваме съвременните технологии, каквито са мобилните телефони, Интернет и др., точно благодарение на космонавтиката.
Възможно ли е да има живот и на други планети, например на Марс?
Никъде в Слънчевата система не е открит живот, освен на планетата Земя. Но всеки астроном вярва в съществуването на извънземен разум, най-вероятно извън Слънчевата система.
Обичате ли професията си?
Да, много. Аз постоянно съм погълнат от астрономията, други хобита нямам. Приятната част на астрономическата наука са наблюденията, след което идва трудната част – формули, изчисления, публикуване на научен материал.
Вие имахте два нови открити астероида в астероидния пояс между Марс и Юпитер, но сега съобщавате и за трети нов астероид. Разкажете ни повече за новите си открития.
Тази година от март до май участвах в кампанията “Пан-Старс” за откриване на нови обекти. По време на кампанията се използва телескоп за наблюдения, наречен “Пан-Старс”, който се намира на Хавайските острови. Аз също бях включен в кампанията. С този телескоп всяка ясна нощ се наблюдават участъци от небето. В течение на 45 дни аз обработвах наблюденията си и направих над 25 открития. Но за да се докаже, че един астероид е новооткрит, той трябва да се наблюдава най-малко два пъти, като при първите наблюдения се открива обектът, а при вторите – откритието се потвърждава и се признава от Центъра за малки планети в Харвард. Сред общо 25 мои предварителни открития три от тях бяха проследени и вече са официално признати за такива.
Лесно или трудно се правят такива открития?
Не мога да кажа, че е лесно. Аз участвам в такива наблюдения от 2010 г. и чак сега моите открития бяха признати за такива.
Какво знаем за астероидите?
Засега не се знае много за астероидите. Моите астероиди се намират на астероидния пояс между Марс и Юпитер, те са на разстояние около 350 милиона километра от Земята. Те не са опасни за Земята, но все пак е важно да ги откриваме и да ги описваме.
Заплашват ли астероидите нашата планета?
Астероидите, които се намират в основния астероиден пояс, не са опасни за Земята. Защото се намират на огромни разстояния от нея. Но има и такива, които се движат към Земята и минават на близки разстояния. И целта на тези проекти, в които участвах, е да се проследяват опасно близките астероиди, т.е. предварително да се разбере дали има реална опасност от сблъсък на астероид със Земята и, ако има, тя да се предотврати. Даже Русия вече съобщи, че разполага с мощни лазери, които ще бъдат използвани за унищожаване на астероиди при наличие на опасност. Но все пак такава опасност е много малко вероятна.
В свещените книги пише, че някой ден ще настъпи краят на света. От научна гледна точка това как би могло да се случи?
След като едно нещо има начало, то някога ще има и край. От гледна точка на астрономията след 5 милиарда години Слънцето ще изчерпи запасите си от енергия, ще се превърне в един червен гигант и ще започне да се разширява; ще погълне планетите Меркурий, Венера и Земя; ще ги изгори и ще ги унищожи; водата на Земята ще се изпари; сушата ще изгори и Слънцето постепенно ще започне да се свива и ще се превърне в едно бяло джудже с размерите на Земята. За сравнение искам да кажа, че сега Слънцето може да побере милиони планети колкото Земята. Така ще приключи животът на Земята от астрономическа гледна точка, ако дотогава не се случи някакъв друг сблъсък между нея и друго небесно тяло.
Как ще назовете новите астероиди, които открихте?
Това не става бързо. Предстоят още изчисления, които продължават около 5-6 години. Съгласно правилата на Международния астрономически съюз откривателят може да кръщава откритията си, но има много време дотогава и не съм мислил по този въпрос.
Имате ли любима планета?
Имам любимо съзвездие, но най-вероятно любимата ми планета е Земя, защото тук живея. Любимото ми съзвездие е Орион.
Защо точно Орион?
Защото Орион е едно от най-красивите съзвездия, там се намират едни от най-ярките звезди. Наблюдава се и през зимата.
Какви отличия сте получавали досега?
През април започнах работа в Националната астрономическа обсерватория в Рожен като астроном. През 2010 г. бях избран за „Студент на годината” в Шуменския университет. През 2011 г. получих сертификат от Хавайския университет за новите ми астероиди, както и наградата на ректора на Шуменския университет за високи научни постижения.
Какви са амбициите Ви в бъдеще?
Сега следвам магистратура по астрофизика в Софийския университет. Интересно е да отбележа, че аз съм единственият студент в специалността. След това мога да следвам и докторантура. Освен това в Шуменския университет водя семинарни и лабораторни упражнения по четири дисциплини – астрономия, сферична астрономия, наблюдателна астрономия и компютърна физика.