Защо именно люцерната е най-благодатната храна за животните?
Люцерната е разпространена от Стария свят (Европа) до Япония на запад и Северна Африка на юг. Тя е непретенциозна и вирее във всякакви почви и екосистеми – от пустинни територии до ледници. Известно е, че люцерната се отглежда от 3300 години насам. Има 60 вида детелини, някои от които са едногодишни, а други многогодишни (животът им стига до десетки години). Отделните видове се различават по цвят и форма.
В сравнение с другите фуражни растения, люцерната съдържа повече протеини и витамини. Освен това е много вкусна и лесно се усвоява от организма. Затова тя е предпочитана от животните храна и в сравнение с други култури стимулира повече производството на мляко, натрупването на месна маса, както и раждаемостта. Люцерната не се консумира само в прясно зелено състояние. Тя може да се изсуши, както се е правело в течение на хиляди години, и да се съхранява с години изсушена под формата на бали, каквато е съвременната практика. В днешно време тя е най-масово отглежданата храна за животни.

Полезна е и за хората
Съставките на люцерната я правят полезна и за човека. В някои страни пресните листа и израстъците се ядат сурови. Заради нейната висока хранителна стойност тялото укрепва и придобива повече енергия. Полезна е при анемия. Заради протеините, витамините и минералите в листата й люцерната се обработва до прахообразно състояние. Прахът се съхранява в капсули, готови за консумация като хранителна добавка. Заради високото съдържание на фибри пък е полезна за контролиране нивото на холестерола. Листата на люцерната съдържат и веществото сапонин, което има свойството да прочиства кръвта и черния дроб. Не бива да забравяме обаче, че подобно на други лечебни растения трябва да се възползваме от действието на люцерната след консултация с лекар.

Бактериите, спътници на люцерната
В малките бучки по корените на люцерната има бактерии (Rhizobium sp.), които задържат азота. Люцерната подхранва тези бактерии, а те пък осигуряват на растението необходимия азот. Люцерната използва само една част от азота, а другата се складира в почвата. Така почвата се наторява. Ако преди засяване на семена люцерна, почвата се обработи с бактериална култура, тогава люцерната ще поникне по-бързо, тъй като в корените й ще има повече бактерии, които ще задържат повече азот. Това е и причината за по-богата реколта от растителната култура, която е засята на същото място, на което преди това е имало люцерна. Тя има много силно развита коренова система, която прониква дълбоко в земята. В корена на едно растение може да има до 25 разклонения. Освен това люцерната се размножава така, че не оставя свободно място по повърхността на почвата. Това пък спомага за предпазването й от ерозионни процеси, предизвикани от ветрове и дъждове.
Разсадът от люцерна е много крехък, затова трябва да се сее при подходящи метеорологични условия. Ако се спази това правило, растението може да издържи на студена зима, сняг, както и на прекомерна горещина. Люцерната не е претенциозна от гледна точка на почва и климат. Тя вирее както в Аляска при -50 градуса, така и в Мъртвата долина в Калифорния на 60 градуса горещина. Вирее дори на Арабския полуостров, като се има предвид това, че там се използва по-солена вода за напояване. Колкото обаче почвата е по-влажна и плодоносна, толкова по-хубава реколта дава. Ако и климатът е благоприятен, тогава земеделците наистина се радват на богата реколта.

  Западни Родопи
Не напразно казват, че Родопите са магическо място. Това красиво кътче се различава от всички други планински райони. Родопите имат своята мистика и история.
Природните забележителности в планината изобилстват. Хората, живеещи в родопските селца, са мили, гостоприемни и непокварени от шумотевицата на градския живот. Всичко там е истинско – храната, природата, както и отношението към посетителите.
В Родопите може да се практикуват различни видове туризъм – селски, алтернативен, пещерен, екотуризъм. Част от преживяването е свързано и с автентичните местни специалитети и цялостното откъсване от градския начин на живот.
Ако решите да посетите Родопите, прегледайте в интернет многото възможности за нощувка в къщите за гости. По този начин преживяването ще бъде най-пълноценно. Сутрин се будиш от кукуригането на петел, а за закуска те очаква чаша истинско, току-що издоено и сварено прясно мляко, баница, сирене, кисело мляко. Всички – приготвени на място преди минути.
Арда, Горна Арда, Триград, Ягодина, Девин – всички те се намират в близост и при повече свободни дни дават възможности за преходи и разходки. Възползвайте се от добре маркираните и поддържани екопътеки.
Някои от хората в района вече са започнали да развиват селски и алтернативен туризъм. Предлагат конни преходи, разходки и организирани посещения на многото пещери в района.
Селцата в Западните Родопи са китни, пътуването си заслужава, дори само заради запознанството с техните жители. Хората са гостоприемни и обичат гости. В същото време носят в себе си планинската мъдрост, описана в толкова много разкази. Повечето села имат смесено население. Хората не са чували за етнически модели или политическа коректност. Но си помагат. И празнуват заедно както християнски, така и мюсюлмански празници. Едно посещение възвръща вярата в добронамереността на хората, независимо от различията.

  Източните Родопи
Източните Родопи са най-богатата на паметници на мегалитната култура от Тракийската епоха планина на Балканите. Наричат я „земя на скалните хора“. По поречието на най-голямата и живописна река в тази част на планината – река Арда, са открити хиляди паметници на тази древна култура – могили, светилища, долмени, пещери, крепости и др.
Източните Родопи са богати и на природни феномени. Tук ще откриете многобройни скални фигури с причудливи форми като пирамиди, гъби, животни, хора и др.

2. Отец Евтимий е герой от творбата на Иван Вазов:
а) “Дядо Йоцо гледа”;
б) “Една българка”
в) “Българският език”.

3. “До Чикаго и назад” е:
а) ода;
б) есе;
в) пътепис.

4. Авторът на “Бай Ганьо” е:
а) Алеко Константинов;
б) Дора Габе;
в) Елин Пелин.

5. Антоан дьо Сент-Екзюпери е:
а) чешки писател;
б) френски писател;
в) български писател.

6. Какво изучава фонетиката?
а) думите;
б) изреченията;
в) звуковете.

7. В кое изречение има вметнати думи?
а) Вчера не те видях;
б) Ти вървиш бавно;
в) Той ще бъде там, разбира се.

8. Разширеният подлог е образуван от:
а) подлог и сказуемо;
б) определение и подлог;
в) подлог и допълнение.

9. Кой начин на редактиране е излишен?
а) чрез премахване;
б) чрез прибавяне;
в) чрез отстраняване.

10. Посочете синонимното гнездо на думата голям:
а)    невероятен, страхотен, изумителен,
перфектен;
б)    масивен, атрактивен, по-голям,
уникален;
в)    едър, масивен, обемист, огромен.

11. В кое словосъчетание има преносна употреба?
а) горчив плод;
б) горчив чай;
в) горчив живот.

12. Кои думи са сложни?
а) с особен правопис;
б) с чужд произход;
в) с два корена.

13. Морфемите са:
а)     словообразувателни и
формообразувателни;
б)     синтетични и аналитични;
в)     синтактични и граматични.

14. Причастието в изречението: „Видях говорещ папагал” е:
а) минало;
б) сегашно деятелно;
в) неопределително.
15. Минало неопределено време е:
а) просто глаголно време;
б)минало време;
в) сложно глаголно време.

16. В кое изречение се намира деепричастието?
а) Паднах, докато карах ски;
б) Карайки ски, паднах;
в)Когато карах ски, паднах.

17. В коя дума НЕ е допусната грешка?
а) наелон;
б) найлон;
в) наилон.

18. „Серафим” на Йордан Йовков е:
а) разказ;
б) повест;
в) роман.

19. Местоименията заместват:
а) звукове;
б) имена;
в) глаголи.

20. В трансформиращия преразказ не се допуска:
а) съвместна употреба на имената;
б) пряка реч;
в) преразказ от името на неутрален разказвач.

21. Коя дума е термин?
а) слънце;
б) дъжд;
в) фотосинтеза.

22. „На прощаване” е:
а) разказ;
б) роман;
в) стихотворение.

23. Кое е терминологичното словосъчетание?
а) сини езера;
б) добри хора;
в) сложно изречение.
24. Посочете двойката пароними:
а) индиец – индианец;
б) син – дъщеря;
в) син – небесносин.

25. Сложното смесено изречение включва:
а) четири прости изречения;
б) сложни времена;
в) съчинително и подчинително свързване.

26. Кое словосъчетание е фразеологично?
а) букет от рози;
б) пролетен букет;
в) гушна букета

27. Метафора е:
а) сложна дума;
б) сказуемо;
в) литературен термин.

28. От кое произведение е следният откъс:
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо…
а) „На прощаване”;
б) „Немили-недраги”;
в) „По жицата”.

29. Коя е формата за сегашно деятелно причастие?
а) ходещ;
б) овладян;
в) ходел.

30. Залогът на глагола е:
а) деятелен и страдателен;
б) граматичен;
в) синтактичен.

Изготвил теста:
Есиме Исмаилова Фейзова–Мехмедова

Отговори:

1-в 6-в 11-в 16-б 21-в 26-в
2-б 7-в 12-в 17-б 22-в 27-в
3-в 8-б 13-а 18-а 23-в 28-а
4-а 9-в 14-б 19-б 24-а 29-а
5-б 10-в 15-в 20-б 25-в 30-а